~ guilty as charged

Изпълняваше задълженията си точно както се изискваше от нея. Грижеше се за имиджа му. Грижеше се за собствения си имидж, което отново беше в негова полза. Далеч беше от идеята, че което и да било от събитията организирано от нея е за забавление. Всичко беше работа, но този път беше по-важно. Беше напълно прав и едва ли подобен факт щеше да му убегне толкова лесно.
Усети пръстите държащи златните висулки, на сантиметри от кожата ѝ. Отдавна не бе позволявала някой да я докосне. Вярваше ми, заради това и работеше за него, но кожата ѝ инстинктивно щеше да изчезне дори при най-малкият опит на кужда кожа да се допре до нейната. И този път, като всеки друг, нямаше да е изключение. А това правило важеше за всеки дори и за лидерът на Рио.

- Дейвид Скай. - сивите ѝ очи заключиха погледа му настоявайки, че това което ще каже бе важно и трябваше да я чуе - Разбира се, това не е истинското му име. Ще дойде за пръв път. - близостта му не я смущаваше и все пак движенията ѝ бяха премерени и конкретни както винаги. Пръстите ѝ взеха нежно няколко листа от тоалетката пред нея и ги вдигнаха, така че той да разбере, че бяха за него - Проследих го един-два пъти. Срещна се с няколко подозрителни типа, но не изгелждаше достатъчно сериозен, за да е част от Съпротивата. Но във всеки случай се интересува от тези неща и е въпрос на време преди да бъде приет. Удобна възможност е за информаци. Ако успея да спечеля симпатиите му.- каза спокойно и без да сваля поглед.

Не трепна и мускулче, когато между устните му излязоха думите гъделичкащи меката кожа зад ушите ѝ. Курви? Нима не отдавна не бе наричана и самата тя такава. Момичетата се държаха малко по-разкрепостено и макар усмивки и пламъци да горяха на лицата им, това не значеше, че напълно сами избират действията си и са съгласни с тях. Нямаше да кара никой да върши нейната работа. Освен това едва ли бяха наясно с всичката информация, която тя бе събрала. Знаеше слабите му места, знаеше какъв тип жени харесваше и от какво се интересуваше. Оптималнит резултати щяха да имат с оптимални преговори, а това значеше тя да отиде при него.
Комплиментите му попиха по кожата ѝ. Аша се обърна бавно към него и погледа ѝ се задържа една идея повече на неговия преди да кимне давайки отговор на върпоса му. Да влязат заедно в залата щеше да е идеалната възможност да се затвърди властта, която той имаше.
Държеше ръцете си близо до себе си. Както винаги - не докосваше никого и никой не я докосваше. Вървеше спокойно до него, а студените ѝ сиви очи минаваха по гостите. Лицето ѝ бе лишено от каквото и да било друго изражение, а все пак се държеше мило с почти всеки в тази зала. Хората бяха объркани дали трябваше да ѝ симпатизират или да не я харесват. И благодарение на това оставаха някак си объркани от присъствието ѝ. Не бяха сигурни как да подбират думите си. Не бяха сигурни в почти нищо когато комуникираха с нея. Перфектно! Това беше и целта.
Хората все още продължаваха да гледат него и нея сякаш чакаха официална покана да започнат с оживените си разговори. А тишината беше обзела всичко наоколо. И се беше застояла прекалено дълго за нормалното. Хората се бяха отдалечили от тях.

- Взими си нещо за пиене. - каза спокойно към василевсът и кимна към близкият сервитьор с табла в ръка. Тя на свой ред взе чаша и направи няколко крачки към близкият възрастен мъж.
- Радвам се, че сте дошъл и този път, Монро. - започна обикновен разговор игнорирайки мълчанието в залата. Обикновено приема щеше да започне в този момент. Хората щяха да приемат действията ѝ за ясен знак, че вече могат да преминат към разговорите и пиенето без проблем, ала този път погледите бяха вперени във Валерио. Все пак той беше лидерът. Хората нямаше да се раздвижат докато той не вземеше чаша..

Ако беше в малко по-добро настроение и не се чувстваше като притисната в ъгъла след днешните събития вероятно щеше да се усмихне дискретно преди да изкаже последвалите думи, но в съзнанието ѝ проблемите се блъскаха един в друг и не ѝ даваха подобни своеволия.
- Мога да кажа на някое от момичетата да ти прави компанния. Дори ще ѝ кажа да ти донесе добър алкохол и някоя пура. - думите предполагаха да разведрят леко мъжът, но тонът ѝ се оказа една идея по-студен.

- Няма защо да се тревожиш. Повечето хора не могат да ме докоснат, какво остава да ме наранят, но ще взема охрана с мен щом това искаш. - направи няколко крачки напред вдигайки от земята някаква изпусната салфетка и я постави на близката маса. Мястото съсвсем скоро щеше да бъде трансформирано и готово за следващото събиране. Нямаше да ѝ отнеме особено много време дори ако се наложеше да го подрежда сама.
- И се опитай наистина да изключиш за малко тревогите си. Стреса не е добър. Ще ти побелее косата, а последното, което искаме е враговете ни да видят каквато и да било слабост в теб. - констатира спокойно давайки знак на едно от момичетата от прислугата, което се канеше да прекоси залата.
- Пригответе джакузито за лидерът ви, а след това почистете тук. Залата трябва да бъде подготвена за утре.