Place my wants and needs over your resistance.

Загорялата й кожа ухаеше на кокос и какао. Уморено от слънчевите лъчи, тялото й се беше отпуснало върху кърпата, а песъчинките го ожулваха с всеки полъх на вятъра. Изпаряващите се от горещината морски капки оставяха белезникави следи навсякъде по нея. Ако сега някой прокараше език по ръба на банските й, щеше несъмнено да долови, колко солена беше станала.
Нокс отметна къдриците си на една страна и хвърли бърз поглед на околността над очилата си. Забеляза, че Джошуа Холт все още се излежаваше под сянката на един сламен чадър. В едната си ръка държеше запотена чаша и ако можеше да се съди по цветовете й, съдържанието вероятно беше някакъв алкохолен коктейл с плодове. От време на време приплъзваше сламката към устните си и отпиваше умерено, а после се връщаше към четивото си - книга със захабени от многократно прелистване страници. Сигурно му беше любимата. Небрежно беше нахлупил някаква шапка върху главата си и мързеливо помръдваше едва едва, когато трябваше да обърне нова страница.
Това полу-летаргично състояние беше запазил през последния час и половина и Нокс вече започваше да се чуди дали накрая няма да пукне от топлинен удар (ако нещо такова изобщо беше възможно). На самата нея вече й беше омръзнало да стои неподвижно и да бездейства. Беше влязла веднъж в океана, за да се разхлади, но онзи пън отново не беше помръднал.

Как се очакваше, че ще се приближи до него, ако човекът предпочиташе собствената си компания пред тази на други живи същества?

Монотонният плисък на вълните заплашваше да я приспи, а това беше недопустимо. Ами ако го изпуснеше? Доскоро от близкият плажен бар се носеха латино ритми и тиха оркестрална музика, но сега собственикът, възрастен, съсухрен мъж, подремваше под сянката. Цялата тази обстановка караше човек да забрави къде се намира, да загуби изцяло представа за времето и да се отдаде на спокойствието. Но Нокс не би си позволила нещо такова. Тя не беше тук на почивка, макар и много да й се искаше. Беше дошла със задача, която възнамеряваше да изпълни.
Изправи се до седнало положение и прерови чантата си. След като не можа да намери онова, което търсеше, просто я обърна и изпразни цялото й съдържание върху хавлията си. Някъде от вътрешността, затрупана под множество други вещни, беше изпаднала и табакерата й. Нокс извади една цигара и я постави между устните си. Беше си дръпнала едва няколко пъти от нея, когато забеляза, че Джошуа Холт, онзи, когото наричаха Титана, и който можеше да мине за умрял през последните часове, точно в онзи момент беше решил да се раздвижи и разхлади.

- По дяволите! - измрънка под нос тя и загаси цигарата си, след което светкавично се втурна към морето, накъдето се беше насочил и той.
Когато го приближи, стратегически забави крачка и вкара в дишането си в ритъм, за да не личи, че досега е спринтирала. Постара се походката й да бъде една идея по-грациозна, по-котешка, а после отметна няколко пъти буйните си коси. Ако това не беше успяло да привлече вниманието му, Нокс можеше да обещае, че щеше да се пенсионира!

Не се отдаваше често на бездействие, но днес бе един от онези дни, в които не искаше да вижда и да разговаря с никого, поне за известно време. Обичайно ходеше на този малък плаж, защото не беше много посещаван, хората го познаваха и още със пристигането му, в близкото капанче му приготвяха нещо свежо за пиене. Беше взел със себе си една от любимите му книги. Да, колкото и да не е за вярване, Джошуа беше фен на хубавата литература. Разлистваше страница след страница, докато слънцето напичаше части от кожата му и капки пот се стичаха по лицето и стегнатото му тяло. Ако някой от познатите му го видеше, щеше да го изгледа странно. Почти никой не познаваше тази негова страна на спокоен и разсеян човек.
Не знаеше, колко време беше изминало от пристигането му, но усети, че тялото му се бе схванало от толкова стоене на едно място. Захвърли книгата, близо до останалите му вещи и се изправи, протягайки се . Забеляза, че малкото хора около него се обърнаха да го погледнат. Винаги привличаше вниманието на околните, които не всеки ден срещаха човек с неговите размери и беше свикнал с това. Даже му харесваше. По-голямата част от хората бяха неглежирани, слаби същества и в негово присъствие го осъзнаваха. Тръгна с бавни крачки към водата, с намерението да направи няколко обиколки в дълбините, като видя с периферията си приближаваща го женска фигура. Определено привлече вниманието му. Тъмната и кожа, изваяното и тяло, буйните и къдрици и грациозната и крачка, накараха Джошуа да задържи погледа си върху нея за няколко дълги секунди. "Лесна плячка" помисли си наум и продължи към водата без да се спира. Щеше да я удовлетвори с вниманието си, но след като свърши това, което бе намислил. Тя обаче го последва и с действията си настояваше за вниманието му. Той се гмурна във водата и с няколко размаха на ръцете си беше стигнал до място, където не достигаше дъното. Обърна се назад и видя, че мистериозното момиче го беше последвало. Виждаше силуета и под водата на едва няколко метра от себе си. Щом искаше да играят, щяха да играят.
Джошуа се гмурна под водата и достигна до нея, хващайки я за ръката. Придърпа я към себе си и погледите им се срещнаха под водата. Негодувание се четеше в погледа и, или може би просто не можеше да задържа дъха си повече. Издърпа я на повърхността и отпусна хватката си, оставяйки я да си поеме въздух.
- Плувате доста добре, госпожице. - каза, гледайки в дълбоките и очи. - Джошуа, приятно ми е да се запознаем.

Нокс си пое дълбоко въздух веднага щом лицето й се показа на повърхността. Отдръпна косата от лицето си и избърса лицето си от съображения за безопасност - най-гадното нещо на света беше да имаш сол в очите.
Или поне така си мислеше. Докато онзи тип не я докосна. Трябваше да концентрира целия си актьорски талант в опитите да не й проличи колко много иска да повърне. Или да го заплюе. Или да го ритне в топките.
Все такива, приятни, на пръв поглед, действия, които обаче щяха да й навлекат безбожно много неприятности. Реалистично погледнато, това по настоящем беше най-силното същество на планетата Земя и вземайки предвид под внимание, че тя беше момиче, което, макар и обучено, не можеше да си мери възможностите с Джошуа Холт.

Здравият разум сработи и тя запази непринуденото си поведение. На лицето й се появи лека усмивка.
- От Барбадос съм. Там също си имаме доста вода. Напоследък повече от обикновено...
Огромният мъж срещу нея беше вперил погледа си право в очите й и следеше с внимание всяка нейна дума. Затова тя се постара да говори наистина много, ама много внимателно. Не биваше да буди подозрения, а само да поддържа безопасен интерес у него.
Нямаш от какво да се боиш. Правила си го и преди.
Беше го правила и преди. Това да блъфира. Но с къде по-незначителни мишени. Ако настоящата й мишена се усъмнеше в нещо, Нокс щеше да завърши при рибите.
Ето, че стъпка едно беше изпълнена - беше събудила интереса му. Джошуа я погледна някак неразбиращо и тя не се поколеба да поясни:
- Имаше огромно цунами, което направи почти целият остров необитаем. Повечето от онези, които оцеляха, се преместиха да живеят другаде. Което предполагам отговаря и на въпроса ти какво търся толкова далеч от дома.

Сега след като се беше представила накратко, се чувстваше една идея по-сигурна. Сякаш рязко беше намалила въпросите, които биха могли да бъдат зададени и да я изненадат.
- Аз съм Н..Ноа. Приятно ми е - каза и отново се усмихна, за да прикрие факта, че току що беше заекнала, произнасяйки собственото си име. От опит знаеше, че понякога усмивката й имаше специфичното свойство да действа по някакъв необясним начин на мъжкия мозък. И този начин обикновено беше в нейна полза. Май му се викаше чар.
- Впрочем...ти също не си зле. В плуването - допълни и го погледна предизвикателно изпод вежди.

Барбадос, цунами, Ноа..току що беше отговорила на почти всичките му въпроси без дори и да я е попитал. Говореше прекалено много, но приказливостта и се компенсираше с екзотияния и, горещ външен вид. Мокрите и коси и капките от вода по лицето и я правеха още по секси. Сега само трябваше да премине скучните формалности на флирта и щеше да е негова.
- Ноа, бих се радвал ако дойдеш на вечеря тази вечер у нас. - каза с  лека усмивка на лицето си, въпреки че веждите му бяха намръщени заради парещото слънце, което грееше директно в очите му.
- Живея наблизо, на две пресечки от тук. - посочи в поссоката на една голяма сграда, която се извисяваше над останалите - Няма как да се объркаш. Ще те чакам в 8.
След като  получи съгласието и той се извини и и обърна гръб, като се гмурна под водата и продължи да плува към дълбините. Отиде доста навътре, плуваше и се наслаждаваше на приятния допир на водата с кожата му. Когато се върна на брега, момичето вече го нямаше. Той събра нещата си и си тръгна. Скоро щеше да се стъмни и той не искаше да кара гостенката си да чака. Тази нощ щеше да и даде това, от което се нуждае.

В 8 часа се позвъня на звънеца, беше изключително точна. Икономът му отиде да отвори вратата и да я посрещне. Когато влезе в стаята. Джошуа се изправи от мястото си за да я посрещне. Беше събрала косата си назад, а роклята която носеше показваше всяка една перфектна извивка на силуета и.
- Изглеждаш страхотно - каза той и пое ръката и да я целуне. Дръпна стола и за да седне и се настани срещу нея.
- Лесно ли намери къщата? - попита той, наливайки вино в чашите им. Въпросът беше излишен, но все от някъде се започваше.
В този момент влезе един от слугите му, носещ аперитивите и застана на вратата като гръмнат. Изглежда я познажаше, но това не беше извинение да се държи по този начин. Джошуа му показа с пръсти да се приближи и да сжърши работата си, без да отделя поглед събеседничката си. Когато момчето остави подноса на масата заеквайки помоли Джошуа да поговори с него за момент. Мразеше да го прекъсват и всеки един от служещите му го знаеше и никога не би се осмелил да го направи, ако не е нещо важно.
- Извини ме, съкровище. Сега се връщам.
Ставайки от мястото си тръгна към вратата, като момчето го следваше като вярно кученце. Щом затвориха вратата след себе си, момчето започна да говори бързо и задъхано:
- Господин Холт, поззнавам това момиче. Тя е опасна, много опасна. Знаете, че преди работех за един благородник във Франция..тя..тя беше тази, която го уби. Кълна се, че е тя. Моля Ви, внимвайте.
Джошуа кимна с глава и му сигнализира да си върви. Значи онова момиче не беше най-невинното на света. Вярваше на момчето, но щом тя искаше да играят пиеса, ще я играят, докато не му писне. Върна се на мястото си и и се усмихна.
- Та, за какво говорехме?

Буйните й къдрици бяха прилежно опитомени и покорно се поклащаха в синхрон с движенията на тялото й. Носеше лек грим, но ярко червено червило, притежаващо свойството да маркира със сладострастни отпечатъци. Роклята не беше претенциозна, обаче оставяше достатъчно на въображението, а стратегически сложеният на най-важните места и най-вече около косата й парфюм, разпръскваше уханието си при всяко нейно помръдване.
Както винаги, беше пристигнала точно навреме. До последно се чудеше дали да вземе някакво малко оръжие, което би се побрало в дамската й чантичка или което да прикрепи към бедрото си. В крайна сметка установи, че идеята не беше добра и ако й се наложеше да използва оръжие, просто щеше да импровизира. Не можеше да рискува да изложи прикритието си на опасност.

В краткото отсъствие на Джошуа, Нокс огледа внимателно помещението, в което се намираха, и мислено набеляза възможните изходи. Беше си направила труда да огледа къщата отвън поради същата причина. Отпи малка глътка от лекия алкохол, който им бяха сервирали. За нищо на света нямаше да позволи питиетата да замъглят разсъдъка й.
Титанът се върна сравнително бързо, но фактът, че го беше изпуснала от поглед, я тревожеше. Може би притеснението й се дължеше единствено на професионално изкривената й подозрителност, която я караше да проверява истиността на едно нещо по няколко пъти. Може би нямаше нищо тревожно в поведението на домакина й тази вечер. Може би всичко беше в главата й.

- Имаш прекрасен дом - отбеляза тя и се усмихна.
Усещаше, че фалшиво щастливата й физиономия ще се схване във всеки момент. Не можеше да повярва, че той така лекомислено й беше предложил да му гостува и че нейното съгласие не го учуди ни най-малко. Не можеше да повярва също и че съществуваха жени, които действително биха дали мило и драго, за да са на нейно място в онзи момент, докато тя се гърчеше в свръхтясната си рокля като скарида в нагорещен тиган.

Хвърли поглед през рамо към платата с предястия наредени на масата. В един от сребърните подноси имаше наредени стриди, които веднага привлякоха вниманието й. Колко съобразително от страна на готвача да ги остави неразтворени...
Нокс се пресегна и с едно бързо движение грабна малкото ножче от подноса. Стори й се, че е видяла с периферното си зрение как Джошуа потрепва за миг, но въпреки това остана неподвижен. Нокс взе две стриди и професионално отвори черупките им, след което изпълни стандартната процедура, овкусявайки ги с лимон, и побърза да изяде едната. Онова, което другите наричаха "деликатес", за нея имаше структурата на лигав сопол, но не беше никак изискано да го каже, дори и да си го мисли, затова се престори, че се наслаждава на скъпите морски дарове.

- Там, откъдето идвам, пресните стриди се считат за силен афродизиак. Ще опиташ ли?

- С удоволствие - каза Титана и взе една от стридите и я разтвори, далеч по-грубо от нея.
Малките морски дарове се губеха в големите му ръце, но пък бяха един от любимите му деликатеси, за това присъстваха почти винаги в дневното му меню. Предположи, че щом родом е от Барбадос е свикнала с вкуса на морската храна и и харесва, за това бе заръчал на готвача си да постави плато от морски дарове за аперитив.  
Замисли се над думите на момчето. Не знаеше нищо за нея, а възможностите бяха безброй. Не мислеше, че някой от съпротивата би се осмелил да се доближи до такава степен до него, та дори да влезе в дома му, да седне на една маса с него и съвсем спокойно да го гледа в очите. Звучи налудничево, но нима тези хора не бяха луди? Опитваха какво ли не за да попречат на него и останалите Василевси, дори да костваше живота им. Но също така съществуваше възможността тя дори да не знае кой е той или на какво е способен. Възможно е да е една от онези жени, които се предлагат на всеки, който хване окото им. Всъщност това бяха първите му мисли преди да получи предупреждението. Каквото и да правеше тя в дома му, щеше скоро да го разбере.
- Радвам се, че ти харесва дома ми. Зоната е много спокойно, в близост до плажа..какво повече може да иска човек? - каза той с лека усмивка на лицето си и повдигна чашата с вино пред себе си, като отпи една голяма глътка и я остави на масата.
- Ноа...много красиво име между другото. Днес нямахме време да се опознаем, а бих се радвал да го направим. Изглеждаш ми много интересен човек - замълча за няколко секунди и зададе въпроса си - Разкажи ми малко повече за себе си.
Беше ясно, че тя няма да каже абсолютно нищо за това, което го интересуваше, но колкото повече говореше, толкова по- лесно щеше да му е да се хване за нещо и да успее да разбере защо беше тук. Тази жена предизвика интерес у него. От както се беше сдобил със силите си получаваше всичко прекалено лесно използвайки я. Отнемането на човешки животи вече не му правеше впечатление и го приемаше за нещо нормално, когато се стигне до момента, в който не получи онова което желае. Кой знае на как щеше да завърши вечерта? За сега нямаше намерение да прави каквото и да е насилствено. Неизвестното в нея предизвикваше интерес, който  не беше изпитвал скоро.