God's Gonna Cut You Down

Джошуа пристигна в Париж с ясна мисия. Василевсите знаеха, че голяма част от лидерите на съпротивата се намираха в столицата на Франция. Не бяха сигурни дали там е седалището им или просто в момента се намираха там, но едно беше ясно. Трябваше да секнат ентусиазма им за победа. Най-голямата сила в момента бяха те и не можеха да ги спрат по абсолютно никакъв начин. Този голям ентусиазъм обаче ги дразнеше и оставяйки едно ясно послание би било достатъчно за да ги спре за момент. Трябваше да всеят страх измежду членовете на Съпротивата и да им покажат срещу какво се опитват да застанат. Ясно беше, че най-подходящия член на Василевсите за тази "мисия" бе Джошуа. С масивното си телосложение, безграничната му сила и тираническия му начин на действие можеше да ги накара да си плюят на петите за части от секундата.
Василевсите използваха заложници на Съпротивата за информатори. Човешката раса бе толкова лесна за манипулация, пречупваха се бързо, защото крехките им тела не търпяха болка. А ако някой останеше верен на другарите си, ами той..просто умираше. Един от сигурните им информатори бе споделил, че на едно скромно, квартално парти ще се събере една групичка от хора, да обсъдят някакъв план или нещо подобно. Идеалната възможност да се появи един от тях.
Когато Джошуа стигна до мястото на купона не побърза да влиза. Изчака да се съберът хората, да започнат с питиета и да се отпуснат. Облегна се на наетия от летището Мерцедес и наблюдаваше внимателно случващото се в сградата. Набеляза няколко групи от хора, които по един или по друг начин се отличаваха от масовата тълпа и се съсредоточи към тях. Виждаше познати лица, е, не толкова познати, но определено бе виждал техни снимки, а това значеше, че играят главна роля в организацията. Протегна ръцете си напред и чу кокалчетата си да изпукват. Завъртя главата си наляво и надясно за да изпука врата му и с бавна крачка се запъти към сградата. Не му харесваше да се бута из тълпи, пък и никога не оставаше незабелязан , защото винаги стърчеше две глави над останалите. Приближи се към въпросната група от хора с лека усмивка на лицето си, сякаш се познаваха от много време.
- Здравейте  дами, господа. Забавлявате ли се тази вечер? - попита със спокоен тон.
В първия момент сякаш не осъзнаха кой е той и защо е при тях, но след няколко неловки секунди очите им се разшириха и се отдръпнаха от него приготвяйки се да бягат.
- О, нима си тръгвате? Останете, моля. Та купона тепърва започва - и така беше. Купона току що бе започнал.
Хвана един нисък, слаб мъж, който за негово нещастие бе най-близо до него. С една ръка пречупи врата му и направи няколко крачки към останалите. Тогава настъпи паника. Хората около тях осъзнаха, че нещо не е наред, че ги грози опасност и започнаха да бягат и да крещят. Някои хора от съпротивата се опитаха да посегнат към него, въпреки че знаеха, че дори нямат шанс срещу Титана и биваха смачквани под ръката му. Посланието от тази вечер щеше да бъде поставено ясно.

Поне пет човека лежаха мъртви на земята, когато едно момиче привлече вниманието му. За момент Титанът остана вгледан в нея опитвайки се да разбере какво се опитва да направи. Разпръснатите пари на пода, сълзите в очите и..о, колко заблудени бяха хората. Не я беше виждал преди, не знаеше коя е, но смелостта и можеше да означава само две неща: или е много храбър човек, който е готов да бъде убит за да защити роднина, или беше човек от Съпротивата, който се опитваше да отвлече вниманието докато останалите се измъкнат. Е, каквото и да се опитваше да направи и се получи, защото вниманието на Титана бе към нея. Сякаш не чуваше писъците и суматохата наоколо, той се приближи съвсем спокойно до нея. Голяма част от хората вече се бяха изнизали, но оставаха хора, които все още не можеха да се доберат до вратата. Джошуа хвана момичето и я подхвърли на рамото си. Тя щеше да дойде с него. Ако бе човек на съпротивата, още по-добре - още един информатор към колекцията. Ако ли не, ами щеше да я убие малко по-късно. Запъти се към вратата, като по пътя си виждаше ужаса в очите на хората, които сега се оттегляха от пътя му, търсейки друг изход. Никой не се осмели да застане за момичето и да я освободи от ръцете на огромия мъж. Когато застана на вратата се обърна да погледне отново залата. Стори му се, че не приключва всичко достатъчно драматично. Хората харесваха зрелищата и той трябваше да е сигурен, че ще им осигури пълен спектакъл. Протегна ръката си и взе една свещ, която бе сложена с много други за да придаде на мястото чар, и я задържа за момент до ефирните пердета на един от прозорците, след тов на още един. Тогава се разгоряха пламъци, разрастваха и обвиваха различни кътчета на залата. Това беше един достоен финал на представлението. Обърна се и тръгна. Момичето, което висеше на рамото му крещеше, говореше му нещо, вероятно го обиждаше или му се молеше за милост. Не се заслуша в думите и и излезе от сградата, оставяйки изхода свободен за последните оцелели.
Когато стигнаха до колата той я пусна на краката и, държейки я с една ръка.
- Ще мълчиш или трябва да те накарам да млъкнеш? - попита с досада и когато момичето срещу него не издаде никакъв звук, той кимна одобрително. - Добре.
Обиколиха колата от зад и Титанът отвори вратата на багажника, хвърляйки момичето вътре. След което заобиколи от към шофьорското място и потегли. За момента щеше да остане в Париж и след един-два дни, а може би още довечера щеше да си тръгне. Не беше фен на тази страна. А момичето? Още не беше решил какво ще прави с нея след като я подложи на разпит.

Джошуа завъртя очи и без да каже нищо я издърпа извън колата. Момичето се спъваше в собствените си крака, плачеше и молби за съжаление излизаха от устните и.
- Тишийна - изрече той и тя млъкна. Сълзите и не спираха да капят от очите и, а краката и да се преплитат. Беше изморена и изплашена, но на Титана не му правеше впечатление, нито предизвикваше съжаление у него. След като се беше сдобил с Божественните сили беше изгубил голяма част от добродетелите на характера си. Сега беше способен да извърши неща, които дори не си е помислял преди. Не го беше страх от закона или институциите, защото сега той, заедно с останалите Василевси бяха закона. Те поставяха правилата на света и света трябваше вече да се примири веднъж за винаги.
Намираха се пред една голяма, изоставена сграда, където вече ги чакаха част от неговите хора. Дори без да им казва нищо, те вече знаеха какво да правят. Отвориха им вратите към една голяма зала, а след това и към една по-малка, в която имаше само една маса и един стол, на който Титана настани гостенката си и обиколи масата за да бъде срещу нея. Опря ръцете си на масата и я погледна право в очите.
- Искаш ли вода? - попита той и без да изчака отговор кимна на един от мъжете, които сега бяха застанали до вратата и той излезе от стаята. Тя трябваше да спре да хлипа за да отговори на въпросите му.
- Виж, ако ми сътрудничиш и отговориш на всичките ми въпроси ще си тръгнеш невредима. Искам да ми кажеш всичко, до последниш детайл, който знаеш. - тя не каза нищо и той предположи, че го е разбрала.
- Знаеш ли кой съм аз? - попита, отделяйки се от масата и започна да крачи из стаята. Момичето поклати глава в отрицание и Джошуа започна да говори.
- Казвам се Джошуа Холт и преди известно време аз и още някои хора се сдобихме със сили, които не притежава никой друг, нечовешки сили. Но предполагам ти вече знаеш това.
Тогава влезе един от мъжете, носещ чаша с вода и я постави на масата срещу нея. Титанът направи знак на момичето срещу себе си да пие и изчака преди да зададе първия си въпрос.
- Коя си ти и за кого работиш?

В очите на Титана се появиха искри на огън. Как се осмеляваше това малко и нищожно момиче да му говори така? Глупавата и смелост беше повече от показателна, че има връзка със Съпротивата и че може да му послужи за информация, но в момента беше готов да я смачка между двете си ръце. Прекоси пространството, което ги делеше с две големи крачки, хвана я за шията и я притисна рязко към стената зад гърба и. Не целеше да я убие, знаеше че щеше да му е по-полезна жива, но не можеше да сдържи гнева си.
- Слушай внимателно, госпожице. Да, една проклета дарба ни прави по-достойни от всеки друг, защото тази проклета дарба е създадена за да контролира света и който я притежава има правото на контрол. Ти и твоите приятелчета все още живеете в измисления си свят, изпълнен с надежда за нещо, което няма да се случи - Джошуа крещеше тези думи близо до лицето и, гледайки я право в очите.
- Не те е страх от мен? Би трябвало, защото ще превърна остатъка от краткия ти живот в пълен ад - каза по-тихо, но със същия нестихващ гняв в гласа си.
Титана отпусна хватката си и момичето се свлече на земята онемощяло от силната му хватка. Обърна и гръб, като прокара пръстите си през косата си за да се успокои и вдиша дълбоко. Щеше да си плати за това, което изрече, но сега не е момента. Ако беше права и приятелчетата и от Съпротивата щяха да дойдат за нея то това беше възможност да се отърве от още една част от тези досадници и определено щеше да го направи пред очите и. Обърна се към нея и срещна погледа и не по-малко гнеевен от неговия.
- Ще дойдат да те спасят, а? Да заповядат. Ще ги посрещна с отворени обятия - каза и се запъти към вратата. Преди да излезе се обърна за последно към нея
- С този, с който споделяш леглото си сега ще бъде този, с който ще споделяш гроба си скоро.
Излезе от стаята и извика към всички останали, които се намираха там.
- Пригответе нещата, тръгваме след половин час. Момичето идва с нас. И искам да сте сигурни, че онези псета знаят, че сме си тръгнали и тя е с нас - излезе от сгадата и вратата след него се затвори с трясък, наподобяващ гръм.
- Ще си плати - повтори го сякаш на себе си, докато вървеше към колата.