A real-life fantasy--- (червена точка)

Някой го бутна с две ръце и тялото на Алистър се залюля и отскочи назад като пружина. Почувства се , сякаш пропада в някаква пропаст. А всъщност все още стоеше на краката си. Нямаше идея какво се случа. Огледа се. Някакви познати лица, които никога през живота си не бе срещал, се подсмихваха и плещиха нещо маловажно насреща му. Блъскаха му. И той, разбира се, ги блъскаше обратно. Не си обясняваше защо му бяха познати. Псуваха яко на „майка“. Добре че нямаше майка и не това не го обиждаше по никакъв начин. Блъснаха рамената му отново. Този път се спъна и падна по задник на земята...Тогава обувката на единия се отправи право към лицето му.
Сякаш за милисекунда натисна бутончето за пауза. Сякаш за първи път осъзнаваше какво се случва. Като че разбра, че това бе поредната му фантазия. Ами да, отново сънуваше. Третият път, в който имаше такъв реалистичен и наситен сън.
Всичко започна малко след началото на „играта“ му. Колкото повече наблюдаваше новата си „жертва“, толкова по-често в съзнанието му се прокрадваха неприлични мисли. Наблюдавайки инкогнито стройната исполинска фигура на Арес, тези широки рамене и атлетична походка... Понякога просто не можеше да избегне желанието за изсмукващ разума и опияняващ сетивата див секс. Тези удоволствия не бяха чужди на Алистър, но досега не си спомняше да е желал така някой конкретен индивид.  
Още по-странното явление бяха мокрите сънища с бога на войната. Това вече му подсказваше, че ако не спре малката си игричка, ще попадне в собствената си клопка. Ала май нямаше желание за това...
Сънят винаги започваше по един и същи начин. Някакви го поваляха на земята, тръгваха да го млатят и тогава се появяваше героя на вечерта... също като в приказките.
Следващата сценка бе силно контрастна и го пренасяше на различно място всеки път.
Първият път беше бясно чукане на бара в нощен клуб  „Хевън“ и звънката мелодия на дъжд от скъпи стъклени чаши и бутилки алкохол, разбиващи се на пода. Вторият път беше лудешка езда върху чисто ново легло в ИКЕА с изобилие от летящи пера и разкъсани възглавници. Нямаше представа какво щеше да е сега, но усещаше същото нетърпение да разбере. Същата жажда отново да усети вкуса на устните и езика му, страстната грубост на целувките му, настоятелните му следи върху тялото си... Искаше отново косъмчетата на врата му да настръхнат от влудяващия му дъх.

Искаше всичко, което тази фантазия можеше да му даде.

Вкусът на хмел по устните му беше вече отдавна загубен. Първата си бира бе изпил, още на свечеряване, когато барът отваряше и Арес, добър познайник и чест посетител на заведението, се настани на бара. Имаше намерението да остане за кратко, защото утре го чакаше натоварен ден - пълен график с частни клиенти, два урока по самозащита за жени и още един час с хлапаците, които му изпиваха силиците.
За жалост, зад тезгяха от опушен, червеникав дъб се оказа познатият му барман Монти, който му дължеше прекалено много услуги. Едно време, докато си стъпи на краката, Арес идваше в този, и няколко други бара на същата улица, за да го играе като охранител, а Монти имаше голяма уста, когато знаеше, че зад гърба си има опората на мускулите на Ариен.
Младежът започна да сваля малцовите питиета едно по едно от рафтовете и Арес съвсем загуби представа за време и пространство.
- Онзи дребния така те гледа, че ще е грях, ако не му поръчаш питие. - прикани го бармана и кимна към момчето, свряно в единия ъгъл.
- Добре, от мен да мине, едно от неговото за моя сметка.
- Знам ги аз тия twink-ове.. - рече Монти мъдро и потърка брадичката си като философ.. - чукането ще си струва питието..

Отново беше бар, но с различен интериор. И чашите си бяха по местата. Поне засега. Не мислеше да губи ценно време, след като знаеше за какво е тук. Настани се на бара, а сапфирените му очи попиваха жадно всяка достъпна гледка. Гледаше го точно като секс на пръчка, така че не се учуди, когато безплатното питие не закъсня.
За миг отдели поглед от Арес и го спря на чашата си. Погледна бармана, сякаш бе съвсем очевидно какво изпуска. Че как, Алистър бе флауър бой, не минаваше без екстри. Когато сочната черешка се озова в питието му, той се премести до Арес и отпи съвсем малко, колкото пресъхналите му устни да се напоят като гъбичка с ароматната спиртна течност. Така или иначе се напие твърде бързо, а сега искаше сетивата си опиянени от друго...

- Благодаря за питието...- рече и се заигра с черешката си. Първо я постави между устните си, сетне я поднесе към тези на тъмнокосия и когато той я захапа, откъсна дръжката без да сваля поглед от него.

Пред себе си, Арес признаваше, че техниките му за флиртуване бяха хванали ръжда. Докато беше войник, в базата често идваха информаторки, с които се забавляваше, но пак рядко, защото те ставаха общи твърде бързо. После, във Вашингтон си беше намерил приятелка - също толкова бездомна, колкото него, но тя имаше гаден, хероинов навик и нещата не просъществуваха. Когато дойде тук, осъзна, че китайките не са му по вкуса - бяха много роботизирани, кротки и скучни. Той обичаше буйните жени, онези с проблемите, с изтерзаните души и очи, които разказват зловещи истории. Относно мъжете... Бяха минали доста години, откакто бе делил ложето си със същия пол, но това не му пречеше да го направи тази вечер.
Младият, светлокос мъж се приближи и седна до него. Движеше се елегантно и мистериозно, като хищник, като пътечка от аромат на скъп парфюм.
- Няма защо.. - отвърна Ариен, все така загледан в чашата си. Усещаше познато гъделичкане там, където погледът на момчето се спираше.
- Как се... - когато го погледна, вече беше късно. Малък мръсник! Тази черешка не й беше там мястото. Арес инстинктивно се наведе, за да му я отнеме и така и стана...
-...казваш.

- Кей. - отвърна кратко с някак далечен меден глас. Беше свикнал да се представя така, сънищата му не правеха изключение. Сините ириси продължаваха да изпиват всеки детайл, докато езикът му периодично преминаваше през устните като на гладен хищник. Движенията му, грациозни и премерени, оставяха закодиран намек за господинчото до него. Но му се струваше все по-престъпно двамата да се губят времето в приказки, след като имаше далеч по-приятен начин за общуване. За Алистър това беше сексът. Най-високото ниво на общуване бе да опознаеш другия в агонията на страстта. Тогава всички маски падаха и човек ще не ще разкриваше себе си. Наистина думите губеха смисъла си, докато в главата на Алистър имаше място само за едно конкретно желание.
- Шшшт. - постави дългия си показалец върху чуждите устни и се усмихна загадъчно. - Аз знам твоето име. - откровението далеч нямаше за цел да стресне другия. - Бих искал да го прошепна, докато устните ти устните ти прогарят тялото ми... - добави почти на ушенце, допивайки смело питието си на екс , аз да не отиде на вятъра.

Стана от бара и се отново отправи жадния си поглед към Арес. Това беше неговата си фантазия и не мислеше да я пропилява в празни приказки. Без друго щом се събуди, отново щеше да знае името на бога, но той нямаше да знае неговото. - Да отидем някъде!

- Прякор ли е? - ако имаше някой, който можеше да прецака толкова очевидна свалка, това беше Арес и неговият ужасен навик да е буквалист във всяко свое начинание. Можеше ръката на някоя муза или богиня да е на чатала му, а той да я разпитва с интерес за деня й без да му направи впечатление. Ето, момчето очевидно си искаше, а Ариен му задаваше малоумни въпроси:
- Откъде знаеш името ми? - беше поредния. Той недоумяващо присви очи, докато барманът гледаше с неудобство как богът пропилява шансовете си за хепи енд. Как, въобще, бе успял да забие Афродита беше мистерия за вековете!
- Добре. - отговори той и последва младият блондин навън.

- Къде отиваме?

Шегуваше се, нали?
Алитър поклати глава и не сдържа звънкия си смях. Но тъй като той бе по-скоро човек на действията, просто хвана ръката на тъмнокосия исполин и го задърпа в неизвестна посока. Не си направи труда да отговори на никой от въпросите му, макар последния да му бе повторен няколко пъти. "Къде отиваме, къде ме водиш?", чуваше настоятелното желание за отговор, но само се обръщаше колкото да го погледне и му отвръщаше с кратка многозначителна усмивка. Трябваше ли да му стане неудобно, че очевидно е най-разгоненото и перверзно същество на тази земя? Не, едва ли.
Алистър не губеше. Не и преди да получи това, което иска. За него беше просто. Пък и не му трябваше да знае повече за Арес. Беше очевидно, че трябваше да го просветли какво е истинско удоволствие. И бе достатъчно уверен в себе си, за да знае, че никой друг не би могъл да му го даде. Пък било то дори и някоя богиня на любовта. Щеше да превърне това вълче в истински вълк.
Заведе го в "Баните", където си имаше запазена стая. Принципно на това място почти всички го познаваха, затова отбягваше да идва тук. Всеки изгаряше пак да се води на влакчето, но тези типове отдавна му бяха омръзнали. Сега обаче бе дошъл тук, защото фантазията му предполагаемо щеше да следва неговите правила. За щастие не се сблъска с никой позна топ пътя, въпреки че получи предложения, които дори не отрази.

- Говориш твърде много,...вълчо. - горещият му дъх пролази по лицето на тъмнокосия, когато го притисна към ъгъла. Беше странно и престъпно, че още носеха дрехи на място като това. Толкова много глоби, които трябваше да напише на Арес... Но едновременно с това искаше да се наслади бавно на фантазията си. Иначе щеше да се събуди доста бързо, нали?
Зарови пръсти в брадата му и веднага усети приятното боцкане. Устните без покана окупираха чуждите в кратки, засилващи желанието целувки.

21 век съсипваше всичките му закостенели представи. Вярно, че едно време също не беше трудно да се окажеш под полите на някоя непозната, но сега беше съвсем лесно. Ами приложенията, които ти намираха в разстояние на минути партньор за креватни забавления - това си беше дело на Зевс, без съмнение. Или на Аполон.
Ах, да, Аполон. Той бе първия вкус на Арес с мъжката плът и му беше трудно да забрави вкуса на устните му и ароматът на горещото му тяло, но младият мъж, който сега го влачеше след себе си можеше да е достоен заместник. Беше ли странно, че Ариен дори не го беше огледал обстойно?
Оказаха се в дискретен хотел на три пресечки от центъра. На рецепцията стоеше тийнейджър, който без увертюри им подаде ключа, което затвърди пред бога репутацията на заведението.
Мируваше, докато стигнаха до етажа си. Тогава Арес дръпна Кей за яката и обви длан около врата му, както се правеше с непослушните палета.
Блондинът отключи и двамата влязоха. Изглеждаше спретнато и чисто, за място, което приютява главно сладострастници.
Момчето беше жадно за ласки и веднага му се нахвърли, а Арес не се дръпна, напротив, позволи на малкият да си поиграе на воля, преди да смени местата им. Притисна по-слабото тяло между своето и стената сръчно разкопча колата на другия мъж.
- Събуй се. - нареди той и леко се отмести, за да му позволи да изпълни нареждането.

Тялото му вече бе пламнало от бушуващите в него развратни феромони. Езикът му премина бавно по разтегнатите му в палава усмивка устни. Не очакваше заповеди и това само разпали интереса му. Значи искаше игра? Определено щеше да я има. Кей с радост щеше да се превърне в масълцето, което да разтопи ръждата на древния бог.
Изпълни нареждането на другия, но непослушната му усмивчица си каза думата. Възползва се от известната свобода и се надигна като зайче, гризвайки ухото на Арес.
В гърдите му се надаваше порив за тихо ръмжене, а в следващия момент сръчните му ръчички бързо изтикаха горната дрешка на бога от пътя си. Езикът му премина ефирно по стегнатия му торс. Устните се спряха на едното зърно и го засмукаха в кратък водовъртеж.
Изобщо нямаше намерение да чака още заповеди. Но и нямаше да се остави така лесно на тези кафеви очи. Трябваше да се постарае много повече, за да успее подчини точно Алистър на волята си.

Енергията около момчето беше дяволита и непокорна, напомняше на Арес за младостта му, когато за него бяха присъщи тези епитети. С вековете беше обръгнал, на моменти дори мислеше, че не може да навакса с времето, което летеше все по-бързо около него. Неволно си припомни 70те и Стоунуол. Всичко беше по-спокойно сега и той се чувстваше горд, че беше дал куража и силата си на борците за равенство.
Но къде му беше главата? В момента, отметната назад, докато русокоското се забавляваше с божественият му торс. Арес използва момента, в който Кей най-малко очакваше атака и го сграбчи за седалището с масивните си, мускулести ръце. Момчето се опита да се бори, на шега, разбира се, опонентът му беше врял и кипял в атаките. Докато едната му длан държеше задника, другата притисна китките му за стената високо над главата му.

Не беше никак сдържан в любовната игра. Особено, когато всичко, което искаше, че толкова влудяващо близо. Богът на войната успя да му го напомни като пое изцяло контрола. Сякаш вече бе подготвен, че няма да е задълго. Точно най-влудяващото за кей бе това да му отнемат правото на действие. Полудя още в секундата, в която беше укротен. И макар тази внезапна размяна на властта да му харесваше невъобразимо много, малкото зверче в него нямаше как да изтърпи дълго бездействието. В нетърпението си захапа здраво долната устна на Арес и изръмжа в своеволен знак на протест да го освободи.
- Спокойно, по-късно ще имаш време да се полюбуваш на задника ми. - прошепна му, за да отвлече чуждото внимание и да се освободи. Китките му още пареха там, където ги бе притискала силната ръка на Арес. Трябваше да му признае, че го биеше по физическа сила, но за сметка на това Кей компенсираше с неизчерпаемата си енергия и гъвкавостта на разгонен котарак.
Върна му услугата, вдигайки ръцете му над абаносовата грива, която бе разрошил по -рано. тази "прическа" всъщност му отиваше доста порече. След като остави ръцете му да висят във въздуха, бавно обходи тялото му с целувки. Не спираше да се движи, езикът му се спускаше надолу като змия, оставяйки горещи зиг-заг следи. Накрая опря едно коляно на земята, сякаш щеше да предлага брак на някого. Такива шегички понякога бяха наистина забавни. С едно движение свали чуждото бельо и остави на очите си да се насладят на гледката под него. Не си спомянше по-наситена фантазия. Тялото му се наелектризира, когато пое божественото мъжество между зъбите си. Дали всички богове бяха толкова надарени?

Ама, че пумпал!
Арес не беше свикнал на такова темпо...нито на толкова много мъжко внимание, откакто..ами откакто той и Аполон не се криеха по ъглите в Небесния дворец и не се натискаха като ученици. Сега той беше голяма работа, и Ариан със срам признаваше, че знае почти всичките му песни. Ама Аполон беше задник...не от хубавите, но пък имаше дупе за милиони и умееше да го продава.
Така, трябваше да се съсредоточи на седалището в ръцете си! Младият мъж започна да шава и да се опитва да се измъкне от хватката му и накрая Арес му позволи. О, той коленичеше, колко сладко. Всичко останало, обаче, което правеше беше много мръсно. Начинът, по който светлите му очи го гледаха, докато поглъщаше всеки сантиметър бяха невинни по перверзен начин и богът издиша дълбоко и басово...
- Добро момче..

Добро момче ли го нарече току-що? Ако не му се беше причуло, трябваше да поправи грешния му извод... Защото Алистър можеше да се определи като много неща... но не и като добро момче. Признаваше без мой, това не бе сред добродетелите му, дори понякога да изглеждаше така. Обичаше да си играе, няма спор. В противен случай нямаше да му е така забавно да разруши като мълния чуждите заблуди. същността му беше като на демон, но такъв, който не принадлежеше никъде. Не идваше нито от този свят, нито от божествения, или подземния.. Идваше от едно много далечно измерение и бе единствен по рода си. Неповторим. Но за щастие перфектно се приспособяваше към този свят и неговите забавления. И по всичко личеше, че никога няма да се спре...  както и че трудно някой ми могъл да свикне с неговото темпо, да го обладае изцяло и тяло ми духом и да укроти този негов вечно млад и обезумял дух. Усещаше как във вените му кипи повече енергия, отколкото някога би могъл да изразходи. Шемет. Може би тази дума го описваше достатъчно задоволително.
Беше играл всякакви роли, така че можеше да е всичко. Всичко, което поиска, или което поискат от него. Златното му правило бе да не поставя граници пред си, щом веднъж прекрачи прага на удоволствията. Затова никой не го забравяше. Всяко от движенията му не беше някакво си старание, или просто първично желание, а нещо друго. Беше изкуство! Изкуство определено можеше да се твори и единствено с даденостите на тялото ти.
Езикът на Кей тъкмо рисуваше своят шедьовър върху затопленото и твърдо мъжество в устата си, когато чу онзи забавен епитет да се изтръгва измежду устните на Арес. Това го накара да прекъсне удоволствието бога точно в най-ескалиращия миг. Изправи се горд от ужасната постъпка и дори направи крачка назад, за да види цялата картинка пред себе си. Възбуденото лице отсреща му хареса, но въобще не съжали за неудобството, което му причини. Всъщност Алистър бе напът да му причини нещо много по-страшно. Щеше да го накара да го желае дори повече от сега. Искаше да го желае така, че късите му нокти да оставят дълбоки следи по кожата му, а устните му да то претърсват като охраната - потенциален терорист на летище.

- Време е да разберем дали съм добро момче... - подсмихна се срещу Арес, а сините му очи го пронизаха достатъчно зашеметяващо, за да не разбере как се озова тръшнат на леглото и кога Кей вече привършваше с втория възел на белия плат, който затисна и другата му масивна длан към металната рамка. В тази стая имаше колекция от различни играчки, защото.. Защо не? Всеки знаеше, че играчките правеха нещата по-забавни. Но в момента единственото, което му бе нужно, бяха тези две парчета плат, които и без друго си висяха от рамката на леглото. Наоколо имаше и истински белезници, което Алистър бе запазил след едно диво приключение със секси полицай, но... Искаше да избере нещо, от което евентуално Арес да се измъкне по-лесно. Този плат можеше да се развърже със зъби, макар че съдейки по структурата на божеството, нямаше да му трябва друго, освен помощта на масивните му мускули.

- Нали ти казах... Ще имаш време да се полюбуваш на задника ми. - прошепна в ухото му, гризвайки го леко, а докато се отдалечаваше от бога на войната, ръката му премина през възбудения му член и го стисна, колкото да му напомни от какво сега пулсираше от възбуда. Алистър често бе сравняван с рядко природно бедствие. Може би имаше нещо вярно...
Отдалечаваше се бавно, докато не застана до ръба на леглото. Обходи с ръце пътечките, през които и Арес бе преминал, но когато се обърна... изви назад сладката си талия, за да може пред погледа на завързания тъмнокоско да изпъкне още по-сладкото му дупе.  

Ръцете му се намериха от двете страни на бельото, което по някаква причина още си седеше необезпокоявано върху него. Реши да разкрие гледката малко по-малко. Нали се сещате за онези изображения в търсачката, които си умирате да видите, но ви зареждат влудяващо бавно. Пиксел по пиксел. И все пак сте с вързани ръце. Оставате втренчени, докато цялата картинка се зареди.
Този ефект можеше да се постигне и по друг начин. Провокацията бе сред любимите игрички на Алистър. Някои наистина казваха, че няма срам от нищо. Всъщност имаше и тази слабост, но не и в този аспект. Обичаше да го гледат. Обичаше нечии очи да го изпиват. Обичаше и да позира, а също така знаеше как. И то без да изглежда лигаво и мазно. Всяка негова поза бе чиста наслада за очите. Предизвикваше и зовеше. Освобождаваше всяка мисъл и всеки порив.

Това бе съвършенството на природата. Алистър вярваше, че не просто не бива да я криеш, но трябва да я показваш гордо, да оценяваш всеки аспект от красотата й, както и до оставяш и другите да я оценят подобаващо.

Стана му ясно, от физиономията, която момчето поиска да скрие, но не успя, че беше сбъркал с нарицателното. Кой, в името на Титаните, не говори глупости по време на секс. За дългия си стаж като жител на Олимп, беше чувал какви ли не странни неща по време на оргии, или от съседната стая - да, стените на Небесната крепост също бяха тънки.
Докато разсъждаваше, което, както се сещате, не е най-уместното нещо да правиш, докато някой извършва фелацио върху твоя милост, Арес се оказа по гръб на хотелското легло с две вързани ръце. Странно, но не и плашещо, предвид факта, че плата беше тънък като хартия, а той знаеше две и двеста в измъкванията от неудобни ситуации. Само се молеше това да не е един от онези неловки обири, в който ти взимат всичко и най-вече достойнството..
За негов късмет, не беше. Младият блондин беше също толкова нахъсан да се съвкупляват, колкото и бога, но искаше да го накара да полудее. Това, впрочем, никога не бе било добра идея, в каквато и да е била перспектива. Като нищо, русокосият дявол можеше да отнесе няколко фрактури, ако желанието у Ариан презрееше.

- Нали знаеш, че не е честно. - изохка той, докато наблюдаваше движението на боксерките, които се хлъзгаха по меката кожа на дупето на момчето като масло по нажежен тиган.
- Ще се върнеш ли в леглото или...трябва да стана лош?

Изви врат назад и непокорните му пронизващи очи се впиха предизвикателно в тези на „безпомощния“ Арес. Проследи как преглъща жадно, докато наблюдава голите извивки на тялото му.
- Не им казвай, че малкото ми „представление“ не ти харесва. – каза на шега и се намуси като недоволна котка през купичка с гурме деликатес, инсценирайки недоволство.
- Не е честно... – повтори думите му, навеждайки се да вдигне бельото си от земята и като изперкал перфекционист, какъвто не беше, го сгъна прилежно в ъгъла. Всичко това беше просто потракване. Наведе се съвсем умишлено, правеше всичко дразнещо бавно, но тялото му бе като хероин, към който си вече пристрастен, макар самият ти още де не го знаеш.
В интерес на истината, дори всичко това да не бе една фантазия, ако Алистър за първи път виждаше Арес, нямаше да си легне с него. Защото не му бе в стила да си ляга с някого на първа среща, ако искаше да го срещне отново. Но нещата стаяха различно сега.
- Животът е несправедлив понякога, знаеш каква кучка може да е... – добави след около минута, когато най-сетне се приближи до леглото, държейки буркан сладко от боровинки. Наистина обичаше боровинки и сега имаше уникалната възможност да види дали си подхождат с палачинки Арес.

- Какво ще направиш по въпроса? Докато слушам заканите ти, ще си подсладя малко живота. – подсмихна се и за разлика от бога на войната, той бързо изпълни своята закана. Сладкото от боровинки се разтече върху перфектно тренираното тяло на тъмнокосия и Кей му се нахвърли като изгладнял хищник, но все пак запази грацията си. Имаше известни обноски по време на хранене... Просто бе достатъчно бърз и обичаше достатъчно боровинки, за да не позволи на сладкото да оцапа чисто белите чаршафи, които така или иначе до края на престоя им щяха да са изподрани и смачкани на топка някъде. Алистър ясно показваше, че не го беше страх от нищо в момента, защото искаше да изкара дремещия в Арес звяр. Не, отказваше да му даде просто нищо и никакъв секс, за тази цел другия можеше да избяга и да си намери някоя евтина курва на магистралата. Кей не се задоволяваше с малко, пък и самият той обичаше да се раздава. Затова и този тук нямаше да го забрави. Кой забравяше истински хищник в свят, пълен с тревопасни зайчета?
Сладкото с боровинки наистина си вървеше с Арес, затова се изяде толкова бързо и никак не засити глада на Алистър. Ако въобще нещо можеше да го засити...

Дори и най-нежните въжета прежиляха, ако си свикнал да си на свобода. А Арес беше свободолюбец и това му беше коствало божествения статус. Още го намираше за комично - Зевс, чукачат на всичко, което мърда, го беше изритал от Небесната крепост за непристойно поведение. Естествено, въпреки презрението, не беше наказал първородният си син и Аполон прекара следващите години на Олимп, все така отритван и недолюбван, но все пак горе.
И какво, ако беше спал с брат си? Ако трябваше да намери някой, който не му се пада роднина по бащина линия, бая щеше да се препоти - усилие, което не си струваше за единия секс. Дали момчето, което сега разливаше лепкава, лилава течност по корема му имаше някаква родствена връзка с него?
- Съжалявам, замислих се. - призна си Арес, щом забеляза, че младежът недоволства от липсата на реакции. Действия ли искаше? Ей сега щеше да му ги даде!
Без повече да увърта, Ариен дръпна с малко сила белите нишки около ръцете си, а те отговориха на движението му с хрущене като това, което тежки обувки създаваха по тънък лед. Лентите бяха на парчета около китките му, купичката с мармалад - някъде по рошавия, но зацапан килим, а Арес - връз момчето, чиито ръце притискаше към възглавниците.
- Казах ти да не си играеш с мен... - прошепна той срещу устните на младия мъж преди да ги захапе игриво, но достатъчно силно, че отливка от зъбите му да пробие плътта и да остави кървава диря. Дланта му затанцува по млечната кожа на блондина, провря се по всяка извивка, закачи всяко тайно кътче, докато стигна до члена на другия мъж и се заигра с него само с палеца и средния си пръст.

- Аз съм този, който дава заповедите, ясно?

Тъкмо беше започнал да си мисли, че не е случил на бог, който си пада по игричките. Алистър обичаше да краде цялото внимание за себе си, в този аспект беше алчен егоист. Малък инат, който не се предава, докато не получи желаното. Но когато отново се оказа обезоръжен, започна приятно да "съжалява" за своеволията си. Езикът му се спусна по разцепената му устна, а погледът му се премрежи, докато чуждите ръце продължиха да го изучават. Харесваше му чувството да бъде безпощадно ограбван. Знаеше, че винаги ще намери сили в себе си да поеме контрола отново, защото никой не би могъл да му отнеме волята за това. Но беше сладко, която на другия участник му стискаше да му отнеме целия този контрол над нещата, разклащайки волята и дръзката му самонадеяност. Дъхът му излезе като тежка въздишка, когато другия се заигра с члена му. Ако трябваше да бъде честен, очакваше, след като се освободи, просто да го изчука както биха направили повечето. Но му харесваше как опитва да опонира на играта му и му дава да вкуси от собственото си лекарство. Караше го да си чака, за да го влуди на свой ред. Вече и двамата играеха нечестно и това ги правеше поне донякъде квит.

- Нима... - някак събра достатъчно въздух, за да заговори, докато заравяше пръсти в косата на Арес, за да устои на атаките му. - И каква ще е следващата ти заповед...? - каза достатъчно ясно, въпреки затрудненото си дишане. - Нека я чуя.

Не можеше да го излъже, Арес виждаше под воала на преструвките на русокосия, че не го беше укротил. Опърничавото още присвяткваше в очите му, като мълния в тъмно небе. Дяволито цупеше устни, когато силните ръце го приковаха на едно място и богът го намираше за адски секси.
Каквато и игра да играеше, личеше, че не обича да му заповядват. Много лошо, защото като божество на войната, той изготвяше стратегиите взимаше решенията, даваше заповедите и на нему козируваха.
Тъмнокосият подвря палеца си под брадичката на младия мъж и позиционира лицето му, все едно завиваше електрическа крушка. Бяха очи в очи, немирното тяло шаваше като краставо под него, пулсиращо от желание.

- Искам да се приготвиш за мен. С пръсти. Направи ми шоу.

Значи все пак на бога му харесваше да гледа? Не че Алистър някога щеше да се усъмни в себе си и уменията си. Играта му винаги носеше закодирани послания. Дължината на всяко движение говореше за това доколко желае компанията на другия и доколко би му позволил да го направи свой. Затова той бе изкуство сам по себе си. Изкуството винаги носеше послания, но само истински ценител би ги разгадал.
Малко след като масивното тяло на тъмнокосия се отдели малко от неговото и "задачата" му бе поставена, в разрез с палавите си погледи отпреди малко, Кей рязко смени похвата си. Чертите на лицето му се отпуснаха, добивайки съвършено невинния вид, по-невинен от този на новородено бебе. В очите му проблясваше така чиста невинност, че всеки би се вързал в този миг. Дългите му мигли премигнаха по специфичен начин, като че издаваха съмнителна срамежливост. Този вид бе тотално в разрез с цялата личност на Алистър, но все пак бе известна част от него, та затова можеше да си докарва и този така сладък вид на перфектната неопетнена жертва. Изправи се леко, без да отделя кучешките си очички от тези на бога.

- Дано наистина си готов за това... - прошепна с влудяващо мек меден глас, в който отново липсваше всякаква подлост или заплаха. Това бе по-скоро нещо като спойлер какво следваше... Имаше една приказка да внимаваш какво си пожелаваш, но в случая на Арес бе твърде късно да отмени заповедта си. Момчето си открадна солидна глътка от чуждия дъх и докато другия се осъзнае, отново бе в зрителна позиция, а блондинът бе забегнал в другия край на леглото, но точно срещу него, за да му осигури перфектната видимост към своя милост.
Тайната да е така добър в тези "представления" идваше от факта, че в тялото му кипеше прекалено много сексуална енергия, за да може да я къта дълго в себе си. Така че дори в самотните си нощи, които нещастие също присъстваха в живота му, Кей обогатяваше и соловите си занимания.
Подпря се с един лакът на леглото, а пръстите на другата му ръка се спуснаха бавно по тялото му, след като ги овлажни добре с език, все още пазещ вкуса на чуждите устни. Първо преминаха по твърдия му член, вече паднал в капана на ерекцията след известните заигравки на заповядващия. Дългите тънки пръсти галантно отместиха хладните тестиси от пътя си и продължиха надолу с умишлени паузи, изпълнени с очаквано напрежение. Постепенно на навлезе в себе си, оставяйки съзнанието си да рисува картини, разпалващи желанието му като клада. Когато стигна до точното място, даряващо го с допълнителна възбуда, вече си представяше как мъжеството на Арес превземаше цялото му същество. След тази фантазия вече не беше същия. Клепачите му потрепваха, под миглите му се открояваха две влажни сини очи, молещи се да достигнат предела на удоволствието. Докато се движеше изкусително в пълен синхрон с картините в съзнанието си, учестеното му дишане караше по съблазнително крехкото му тяло на газела да избият ситни капчици пот, които заблестяха по извивките му. Косата му непокорно се спускаше във всички посоки, страните му се бяха позачервили, устните му стояха полуотворени, с една обаятелна развратна невинност. Привличаше със своята незащитена млечнобяла кожа, изложена на показ и начинът, по който мускулчетата под нея неволно се стягаха и отпускаха. Ако можеше да се опише, Алистър бе перфектната хапка. Онази, която всеки оставяше в чинията си до последно, за да й се наслади най-накрая както подобава. В този миг възбудата го караше да изглежда толкова крехък и безпомощен, че в непокварено съзнание би ти се приискало да го вземеш точно сега. Да видиш пределите на тялото му и да обладаеш всяка частица от него, докато чуваш накъсаните му високи стонове.

Арес отпусна гърба си върху възглавниците. Стаята беше мрачна и изпълнена с аромат на телесни сокове, освежител за въздух и полир за мебели. Липсваше му само мускусната миризма на стар, лепкав, жълт, като рапица, восък, за да си спомни боевете, преминаващи в запои и оргии, които елините устройваха в негова чест. Беше изящно забавление да гледа, как омазнените от зехтин, тела се въргалят в белия пясък, търсещи доминация, като разгонени пилци. Той вкусваше медовината и чакаше. Изгаряше за моментът, в който мъжествените войни щяха да забравят задръжките и срама си и щяха да се отдадат на изкушението, което хормоните им изповядваха.
Меката светлина на уличното осветление пред мотела, процеждаща се през открехнатите, едва-едва, щори, правеше картината пред него още по неразгадаема и впечатляваща. Тялото на момчето приличаше на сюрреалистичен портрет от светлосенки и тъма. Бе влудяващо да вижда само част от действията му, придружени с протяжни стонове, които приканваха за състрадание.
Всеки стон бе пирон в ума му и трепет в гениталиите му. Опитваше се да следи как пръстите се движат навън-навътре, но очите му бяха премрежени от сянката на тялото на момчето, което правеше любопитството и желанието му нетърпими, също като в ритуалните нощи преди векове.
Театърът на сенките разгаряше в него кладата на желанията му и младият блондин стоеше прекалено близо до езиците на пламъка – щеше да изгори.
Арес прекара, свитата си във фалангите, ръка около члена си няколко пъти. Беше на ръба на климакса. Бутна младия мъж напред, щом видя ръката му да се отделя от тялото му и го взе без повече подготовка. Беше вътре в него, а там беше едновременно горещо и тясно. Ариен осъзна, че бе забравил колко хубаво беше всъщност.
С няколко животински тласъка, той повали момчето плътно по корем и притисна главата му в матрака.

Една мисъл изби на повърхността като тяло на удавник. Аполон. Той нямаше да позволи да го размятат така като парцалена кукла. Щеше да си вземе своето. Да го преобърне и да го обязди като мустанг от прериите. Мамка му, още му липсваше.

Остави заблудата да опияни изцяло чуждото създание, да се зарази и убие всяка разумна мозъчна клетка подобно на рак. Илюзията, че се е предал напълно в ръчичките на бога, нямаше как да трае дълго. Още повече, когато му бе отнета дори способността да впие пръсти в широкия гръб на Арес и да остави кървави следи по кожата му. Представлението му свърши едва тогава, когато почувства как другия си помисли, че вече е получил всичко от него. Каква смешка. Никой досега не бе успял да получи всичко онова,което Алистър бе способен да даде. А той бе способен на неща отвъд въображението на боговете. Просто никой не бе издрапал дотам, до сърцето на крепостта, пазена то хиляди чудовища. Не беше нужно да се бори, за да се изплъзне на самонадеяния бог. Просто си открадна малко време с една спираща дъха френска целувка и неусетно гъвкавото му тяло се изстреля изпод носа на тъмнокосия. И то точно, когато бе напът да навлезе по-дълбоко в него. Прекъсна точно тогава...

- Мой ред е. - заяви твърдо в ухото на Арес, докато ръката му пролази по ключиците и стисна шията му изотзад. надали очакваше атака като на сериен убиец, при това примесена с тихия кикот на блондина. Демоничната му усмивка се завърна, но на ново ниво. След като повали бога на леглото, се изправи на леглото и се наслади на сладкото си господство. Крачето му пробяга по чуждото бедро и се изкачи нагоре, притискайки чужди торс към смачканите завивки. В следващата си фантазия определено щеше да включи шибари. Знаеше перфектната паяжина за този жребец.
Очите му пронизваха като режещи стомана остриета, а в тях отново заигра нестихващата страх, щом блондинът се намести смело върху божествения скут. Започна с движения на екзотична танцьорка, а ръцете си задържа във въздуха също да допълват танца му. Това бе неговата версия на секс бели днес. Извивките му променяха красивите си очертания, а с всяко следващо движение оставяше мъжеството в себе си да проникне още по-дълбоко. Танцът му постепенно ставаше по-див и необуздан. Като на дивак, танцуващ гол и бос под дъжда, слял духа си с първичната красота и могъщество на майката природа.

Беше смаян от гъвкавостта на момчето, която се простираше по размери почти до тази на млад акробат. Арес имаше много болежки и травми, които започна да открива, след като се оказа смъртен – тук го заболеше кокал, там забележеше сника. Човешките тела бяха по-хрупки, отколкото бе предполагал, затова внимаваше с партньорите си. Може да не бе бог, но притежаваше сила, която превъзхождаше няколко пъти тази на обикновените мъже и лек спаринг удар за него, можеше да се окаже фатален и да спука ребро или да причини вътрешен кръвоизлив. Блондинът обаче, нямаше страх от него и упорито прекрачваше правомощията си, но Ариен не се оплакваше.
Горещите бедра се плъзгаха по неговите с лекотата на семена от глухарче, понесени във въздуха. Кръстът му се увиваше като танцуваща змия около невидимата ос, която представляваше мъжеството му. Богът се докопа до любовните дръжки на младия мъж и сложи ръката си там, за да усеща по-добре как мускулите се преместваха и извиваха. Впечатляващо бе какво можеше партньорът му.

Накрая, Арес просто се предаде пред сръчността на чуждия стан и изпадна в екстаз. Отворени уста, затворени очи и литнала въздишка. Оргазмът го сливоса като нокаут.