Say my name, say my name

Ръцете ѝ трепереха от напрежение. Беше минало толкова много време откакто го видя за последно. Откакто бе видяла който и да било от Олимп, но нервността в стомаха ѝ не беше просто защото щеше да види познатото ѝ до болка лице. Беше нервна, че всичко това наистина щеше да се окаже реалност. Толкова много време, в което го бе търсила. Влагаше всичките си средства в повече информация. В билите, за да стигне до предполагаемите му локации и нищо. Ако днес го видеше това щеше да е краят ѝ. Усещаше, че сърцето ѝ щеше да се пръсне на хиляди парченца. Ако това наистина беше Арес значеше само едно нещо. Той не я беше търсил след падането.
Погледа ѝ разпозна тъмната му коса. Високата фигура. Стойката му. Начина по който ходеше и начина по който говореше с околните.
Сърцето ѝ се сви. Сякаш усети чисто физически болката от гледката и от онова, което се потвърждаваше в съзнанието ѝ. Направи крачка напред едва-едва. Пръстите ѝ изтръпнаха и листчето с адреса падна плавно на земята.

- Арес? - треперещият ѝ глас едва достигна до него, но все пак той се спря точно когато минаваше покрай нея. Можеше да вдиша аромата му. Сърцето ѝ сякаш за секунда пропусна удар, а главата ѝ започна да пулсира. Това не се случваше. Това нямаше как да е истина.

Вторниците не му бяха късметлийски дни. Арес погледна към намусената синева, закачена, като на тънки кукички на върховете на небостъргачите, напръскани с дребни капчици от снощния дъжд. Светът приличаше на декор на училищно представление, направен така, че да всява тегоба в съществуващите, под това небе, души.
Надигнал глава, той сякаш забеляза зъберите на една от кулите на Небесния дворец, катурната настрани, като постройка от лего. Сигурно му се струваше. Спря се и за чаша кафе при будката срещу залата му, побъбри с момчето зад щанда, което беше редовен посетител и се учеше на муай тай. Когато електронният часовник на банката от лявата му страна блесна в червено и потвърди, че е 9:00, Ариен изсърба кафето си скорострелно и издърпа увеличаващия се вързоп ключове от гайката на колата си. Прекоси улицата и започна да напасва всеки от ключовете, докато намери правилния.
Чу глас зад себе си и предположи, че е някой ранобуден просяк, затова избуботи на китайски, че няма дребни, но след като умът му разчете думите и гласа, той се обърна и видя мъничката рижавелка, която трепереше. Раменете й бяха голи, а течението между сградите беше свирепо. Арес свали от раменете си якето си и я наметна.

- Афродита, какво правиш тук?