Catch Me If You Can

Алиша беше тръгнала на пътешествие с една нейна приятелка. Да, обичаше да пътува. Затова използваше всеки удобен случай да забегне нанякъде и да се позабавлява. Този път за своя дестинация бе избрала Париж. Хубав град, не можеше да отрече. Но нямаше по-хубаво място от Делхи - това беше сигурно.
Докато се разхождаха с Ема (приятелката й), решиха да седнах в едно кафене, за да пият нещо охлаждащо. Алиша хвърли един поглед наоколо и забеляза, че е пълно с плячки. Момчетата си ги биваше. В този момент осъзна, че ще си намери забавление за вечерта.
Видя, че един хубавец се е запътил към тоалетната и реши да го последва:
- Ема, отивам до тоалетната, след малко се връщам - каза тя и изчезна от погледа на приятелката си.
Естествено, тоалетните бяха разделени, но мивките, за щастие, едни. Причака плячката си там. Беше се обърнала с лице към огледалото, когато зърна в него, че зад нея е василевса на Париж.
- По дяволите, този какво търси тук, ще развали всичко.- помисли си тя.
Вкара лека усмивка и го поздрави:
- Каква приятна изненада
В този миг забеляза фигурата на хубавеца, която се отдалечаваше от тях.
- Ще си платиш за това - каза Алиша и му посочи затварящата се врата зад тях.

Намираше се в шах. От месеци обещаваше на Трейси, че ще я заведе за рокли в Париж, но мизантропията му все го отказваше. Хващаше го за ръкава онова чувство на задушлива паника всеки път, щом му се наложеше да напусне, закътаната, между вечно зелена, кедрова гора и безконечни редове лози, малка винарна.
Но пък беше човек, който си спазва обещанията и искаше да си остане такъв в очите на всички, най-вече в тези на музата, затова двамата се качиха в невзрачният седан, а Роко с големи, тъжни очи гледаше как колата се отдалечава по черния път.

Когато пристигнаха в Париж, Дионис разбра колко голяма грешка бе направил. Градът беше гъчкан с туристи, а жегата беше непоносима. Той пусна Терпсихора по магазините на търговската улица с кредитната си карта, а самият той се скри под тентата на едно кафе.
Изпи една отчайващо сладка лимоната и реши да се напръска с вода, защото щеше да получи топлинен удар.

Дори в тоалетните беше навалица и той побърза да се изнесе, но уви, там вече срещна нелицеприятната, тъмнокоса изненада в лицето на Василеата на Делхи.
- Какво, ще ме накараш да се влюбя ли? - отвърна той леко иронично, преди да пусне вратата пред носа й, докато излизаха.

- Ти сам ще се влюбиш, изчадие такова - каза тя.
Когато се върнаха в кафето, Алиша не спираше да се оглежда за ония красавец от преди малко, но не го виждаше никъде.
- Ти си виновен, сега ти ще трябва да ми намериш забавление за вечерта, господине - каза тя и ощипа Ди по слабините.

Дионис наистина беше много груб. Алиша никога не го е харесвала и много обичаше да се дразни с него по всякакъв начин. Щеше да я души? Сексуален тормоз? Моля? Видно беше, че днес не си беше пил хапчетата, беше груб и агресивен. Доколкото го познаваше това не беше в негов стил.
Алиша не можа да остави нещата така и го придружи до мястото му, където го очакваше чаша лимонада.
- Ей, какво си мислиш, че правиш? Кого ще душиш, кого ще тровиш? - виковете й бяха толкова силни, че всички впериха поглед в тях.
- Али? - гласът на Ема се чу из тълпата.
- Стой там, Ема - каза Алиша
Алиша не искаше да всява повече смут в кафето, затова придърпа Дионис към себе си и му прошепна на ухото:
- Рано или късно ще се придадеш и ще се озовеш в лапите ми.

Целуна го по бузата, настъпа му леко крака и се запъти към масата си, където я очакваше Ема, която беше ококорила очите си.

Щом чу заплахата от страна на Дионис, Алиша не се стърпя. Защо намесваше приятелката й. Какъв идиот.
- Използваш трети лица, а? Не можеш да се разбереш само с мен, а? Прави каквото искаш с мен, господинчо, но не намесвай нея. - гласът й беше сравнително тих и не толкова нервен.
- Довечера в 10 ела в изоставената сграда на края на града, нека не всяваме допълнителен смут у хората тук. - допълни тя и очакваше отговора му с нетърпение.

- Тръпки ме побиха. Много ме е страх от теб, господинчо. Хаха, не ставай смешен, Дионис. - каза Али.
Всъщност, тя не искаше да има спречквания с колегите си, но Дионис сякаш си го търсеше. Беше някак различен. Обикновено майтапите на Алиша му се нравиха, но днес той повдигна от мухата слон и Али се чудеше каква е причината за това. Затова реши да го провокира, за да го накара да се срещнат вечерта в изоставената сграда и там да разбере всичко.
- Няма да дойдеш? Добре. Така си и помислих. Страхливец си. Какво мога да очаквам от теб - нищо.

- Ако исках да те е страх, приятелката ти щеше да е мъртва. - изсъска той. Не можеше да се познае. Беше неволен наблюдател на тялото си отвътре. Като марионетка със съзнание, чиито конци кукловодът лукаво прехвърля.

- Обратната ти психология може да работи на някое хлапе, но не и на мен. Приятен ден, Алиша.

- Ще се видим много скоро, не се съмнявай в това. - продума Алиша.
Всъщност нямаше желание да го вижда повече, но нямаше и да остави нещата така.