Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
Вход
celeste;δημιούργημα
- Брой мнения : 115
Join date : 07.07.2019
Never saw it coming, all of your backstabbing.
Пон Юли 22, 2019 10:20 pm
Чувството за безопасност не я преследваше навсякъде, но това малко заливче й даваше усещането за спокойствие, което не можеше да получи другаде. Само с едно затваряне на очи, Селест съумяваше да се пренесе на нейното островче. Слушайки вълните, разбиващи се в камъните,усещайки соления аромат на море и милувката на бриза по кожата й, успяваше да се почувства за миг у дома. За минути сетивата й биваха излъгани, докато не усетеше, че вълните не пееха така, както у дома, ароматът на морска сол засядаше в дробовете й неестествено, а бризът не я галеше по същия приятен начин. И все па тук получаваше най-близзкото усещане до това за някогашния си дом.
Но това спокойствие бе грубо нарушено. Сграбчена от чужди ръце, сирената бе хваната неподготвена и преди да усети какво се случваше, бе задърпана в противоположната на брега посока. Опитваше се да се отскубне, бореше се, когато съпротивата й спря и гласчето й зазвуча, лекият бриз подхвана песента й, понасяйки я из въздуха. Усети как захватът около дребното й тяло се разхлаби и се откъсна от ръцете на мъжа. Успя да миг да зърне лицето му, забелязвайки насладата и замаяният поглед, преди да усети убождане, което превърна всичко в мрак.
* * *
От половин час блъскаше безспирно по вратата, чувстваше как дланите й пулсираха от непрекъснатите удари, но не спираше. Беше упорита, макар да не можеше да направи нищо повече от това да вдига шум. Викаше за помощ, без да знае къде се намира, надявайки се някой иззад тези стени да я чуе. Неизвестното я плашеше, колкото и да не искаше да показва това.
Но това спокойствие бе грубо нарушено. Сграбчена от чужди ръце, сирената бе хваната неподготвена и преди да усети какво се случваше, бе задърпана в противоположната на брега посока. Опитваше се да се отскубне, бореше се, когато съпротивата й спря и гласчето й зазвуча, лекият бриз подхвана песента й, понасяйки я из въздуха. Усети как захватът около дребното й тяло се разхлаби и се откъсна от ръцете на мъжа. Успя да миг да зърне лицето му, забелязвайки насладата и замаяният поглед, преди да усети убождане, което превърна всичко в мрак.
* * *
От половин час блъскаше безспирно по вратата, чувстваше как дланите й пулсираха от непрекъснатите удари, но не спираше. Беше упорита, макар да не можеше да направи нищо повече от това да вдига шум. Викаше за помощ, без да знае къде се намира, надявайки се някой иззад тези стени да я чуе. Неизвестното я плашеше, колкото и да не искаше да показва това.
asha saliελοτ
- Брой мнения : 33
Join date : 04.07.2019
Re: Never saw it coming, all of your backstabbing.
Вто Юли 23, 2019 12:03 am
- Невредима е, нали? - строго професионалният тон на Аша прониза разговорите на двамата мъже пред заключената врата, а обърканите им погледи се вдигнаха към нея. Не я интересуваше какво си говореха. Всичко друго можеше да почака. Времето беше безценно, особено за Валерио и тя се надяваше, че по-бързо щеше да се върне при него, за да му докладва за някое ново откриетие до което щяха да достигнат с малката сирена. Не ѝ се искаше да се бави напразно, а още по-малко да се връща с празни ръце.
- Ще ми отговорите ли? - повдигна въпросително вежди Аша. Двамата мъже отново се спогледаха и побързаха да ѝ отговорят.
- Нищо ѝ няма. Но... вие така ли ще влизате при нея? Сама? Без охрана?
- Проблем ли има? - плъзна студения си поглед по двамата мъже, но след като не казаха нищо прие, че всичко е наред и няма повече възражения.
- Поне вземете тези. - по-едрият от двамата ѝ подаде чифт тапи за уши. Погледа ѝ се стрелна към тях, задържаха се на длантта му, а след това извади мъничко шишенце с черна течност оставяйки я на близката масичка.
- Очакваш да проведа смислен диалог с нея с тапи в ушите? - повдигна въпросително вежди и кимна към шишенцето - Запушете си ушите и я накарайте да го изпие. Ще раздразни гърлото ѝ, ще причини лека болка и свиване, така че няма да може да пее. След това излезте и оставете на мен. - каза всичко точно и ясно, а след това ги подкани с кимване.
След няколко минути бутилчицата бе върната празна на мястото ѝ, а двамата мъже кимнаха позитивно давайки ѝ знак, че вече може да влезе. Вратата се хлопна зад нея, а очите ѝ фокосираха фигурата на момичето.
- Излишно е да казвам, че няма смисъл да опитваш да бягаш и да се съпротивляваш. Ако ни съдействаш всичко ще мине без проблем. - сивите, студени очи намериха тези на момичето, а тонът бе все така делови и спокоен. Сетивата ѝ бяха на щрек, а дарбата ѝ вече действаше, така че дори и момичето да се опиташе да докосне по какъвто и да е начин кожата ѝ ръката ѝ щеше да мине през Аша точно като през призрак.
- Като за начало ми кажи дали те нараниха? Наредихме да си невредима, така че ако някой ти е посегнал повече от необходимото за залавянето ти можеш спокойно да ми кажеш. - уверия сякаш диктуваше правата ѝ. Аша бе била на мястото на сиренета не един или два пъти. Преди да работи с Валерио бе робиня продавана от едни ръце в други. Не бе спряла да сменя господарите си и по-голямата част от хората склонии да си купят отвлечено момиче не бях от най-нежните. Затова и държеше хората, които биваха залавяне по нейна поръчка да бъдат възможно най-невредими.
- Нося ти малко прясна храна и вода. - извади хартиения плик с нещата от чантичката си и го остави пред момичето, а след това се отдръпна давайки ѝ малко пространство.
- Ще ми отговорите ли? - повдигна въпросително вежди Аша. Двамата мъже отново се спогледаха и побързаха да ѝ отговорят.
- Нищо ѝ няма. Но... вие така ли ще влизате при нея? Сама? Без охрана?
- Проблем ли има? - плъзна студения си поглед по двамата мъже, но след като не казаха нищо прие, че всичко е наред и няма повече възражения.
- Поне вземете тези. - по-едрият от двамата ѝ подаде чифт тапи за уши. Погледа ѝ се стрелна към тях, задържаха се на длантта му, а след това извади мъничко шишенце с черна течност оставяйки я на близката масичка.
- Очакваш да проведа смислен диалог с нея с тапи в ушите? - повдигна въпросително вежди и кимна към шишенцето - Запушете си ушите и я накарайте да го изпие. Ще раздразни гърлото ѝ, ще причини лека болка и свиване, така че няма да може да пее. След това излезте и оставете на мен. - каза всичко точно и ясно, а след това ги подкани с кимване.
След няколко минути бутилчицата бе върната празна на мястото ѝ, а двамата мъже кимнаха позитивно давайки ѝ знак, че вече може да влезе. Вратата се хлопна зад нея, а очите ѝ фокосираха фигурата на момичето.
- Излишно е да казвам, че няма смисъл да опитваш да бягаш и да се съпротивляваш. Ако ни съдействаш всичко ще мине без проблем. - сивите, студени очи намериха тези на момичето, а тонът бе все така делови и спокоен. Сетивата ѝ бяха на щрек, а дарбата ѝ вече действаше, така че дори и момичето да се опиташе да докосне по какъвто и да е начин кожата ѝ ръката ѝ щеше да мине през Аша точно като през призрак.
- Като за начало ми кажи дали те нараниха? Наредихме да си невредима, така че ако някой ти е посегнал повече от необходимото за залавянето ти можеш спокойно да ми кажеш. - уверия сякаш диктуваше правата ѝ. Аша бе била на мястото на сиренета не един или два пъти. Преди да работи с Валерио бе робиня продавана от едни ръце в други. Не бе спряла да сменя господарите си и по-голямата част от хората склонии да си купят отвлечено момиче не бях от най-нежните. Затова и държеше хората, които биваха залавяне по нейна поръчка да бъдат възможно най-невредими.
- Нося ти малко прясна храна и вода. - извади хартиения плик с нещата от чантичката си и го остави пред момичето, а след това се отдръпна давайки ѝ малко пространство.
- celeste;δημιούργημα
- Брой мнения : 115
Join date : 07.07.2019
Re: Never saw it coming, all of your backstabbing.
Чет Юли 25, 2019 9:05 pm
Не вярваше на нито една дума, която непознатата изричаше. Уверяваше се за пореден път, че хората лъжеха повече, отколкото си бе представяла някога и през годините си бяха заслужили всичко, което им се беше случило. Всеки катаклизъм, изпратен им Олимпийците всяка буря, която Посейдон създаваше, всяко проклятие на боговете.
Гласът на Селест не можеше да изпълни стаята с мелодия, инстинктивно допря длани до гърлото си, а в очите й можеше да се прочете паниката, от това, че е останала безсилна.
- Ако не искаше да ме наранят, изобщо не трябваше да съм тук. - отвърна сухо на въпросът й. Макар жената да звучеше убедително и в погледа й да се четеше някакво разбиране, сирената вече знаеше, че не бива да има вяра на никого. Нямаше да се поддаде и сега.
Отдръпна се крачка назад, когато забеляза, че непознатата дама вади нещо от чантата си, беше предпазлива във всеки един момент, особено сега, когато не можеше да запее.
- Не! - ритна нещата в другия край на помещението. - Искаш да ме отровиш. Искаш да направиш нещо с гласа ми. - клатеше глава Селест. Жаждата я бе подвела да отпие от шишенцето, което двамата мъже бяха донесли преди малко, но нямаше отново да се изкуши, по-скоро щеше да умре от глад и жажда, отколкото да опита каквото и да било.
- За какво съм ти?
Гласът на Селест не можеше да изпълни стаята с мелодия, инстинктивно допря длани до гърлото си, а в очите й можеше да се прочете паниката, от това, че е останала безсилна.
- Ако не искаше да ме наранят, изобщо не трябваше да съм тук. - отвърна сухо на въпросът й. Макар жената да звучеше убедително и в погледа й да се четеше някакво разбиране, сирената вече знаеше, че не бива да има вяра на никого. Нямаше да се поддаде и сега.
Отдръпна се крачка назад, когато забеляза, че непознатата дама вади нещо от чантата си, беше предпазлива във всеки един момент, особено сега, когато не можеше да запее.
- Не! - ритна нещата в другия край на помещението. - Искаш да ме отровиш. Искаш да направиш нещо с гласа ми. - клатеше глава Селест. Жаждата я бе подвела да отпие от шишенцето, което двамата мъже бяха донесли преди малко, но нямаше отново да се изкуши, по-скоро щеше да умре от глад и жажда, отколкото да опита каквото и да било.
- За какво съм ти?
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|