you make me lose my confidence

Олимп победоносно се извисяваше над облаците и беше все така спокоен и великолепен, както от началото на вечността. В миг, синьото небето се разцепи, няколко мълнии последваха, небосводът се отвори, а една от светкавиците попадна на най-високия хълм... Именно там, на най-високата точка в Олимп, се простираха необятните покои на богът на боговете- Зевс.

Мълнията удари, а зловещият шум, който я последва наруши спокойствието в двореца. Великия Зевс гордо пристъпваше по главния коридор, като разтваряше огромните порти с две ръце, а шумът от разбиването им се разнасяше в ехо. Остана последната врата, която този път стражите отвориха за господаря си, а вътре го чакаше неговата кралица.
Тя обаче не беше зарадване от дългоочакваното му пристигане... и искаше да узнае, къде и какво е правил най-напред.

- Добре знаеш, Хера... занимавах се с човешки дела. Този път са намислили нещо ужасно.- гласът на Зевс беше неспокоен, веждите му бяха смръщени а челото набръчкано.
- Тези човеци знаят едно, и това е как да се забавляват... но са глупави и арогантни, мислят, че могат да се бъркат в божествените дела.- Богът потърка брада и скръсти ръце, като гледаше в противоположна посока от тази на Хера. След кратка пауза, той се обърна към нея и продължи.- Сега не е момента да повдигаме въпроса, знам какво си мислиш и какво те безпокои, но това, което предстои, е по-голямо и от двама ни. Не става въпрос за нас, а за опасност, която е надвиснала над целия Олимп.- Зевс се опитваше и да се оправдае, той звучеше замислен, притеснен и дори леко уплашен. Но наистина, това което знаеше щеше да изправи косите дори на Хера.

-О, значи все пак искаш да знаеш...- Зевс въздъхна, а на лицето му се изписа сериозна, студена гримаса.
-Точно това е проблемът ти, Хера, ти винаги искаш да знаеш.- Богът продължи с по-сериозен и твърд тон, като доближи любимата си и я погледна право в очите. Истина бе, че мисията му на Земята беше да разреши сериозен проблем, който бавно застигаше Олимп, но също така беше и истина, че се беше позабавлявал и със земните жени. Решаването на земни делата изискваха сближаване, сближаването- празненство и вино, виното- веселба и забавления, а забавленията- жени и проблеми...

-Да, всичко това е истина, всичко което казваше е така, ти си права, това искаш да чуеш нали!?- Зевс повиши тон, а вената на челото му изпъкна, насред яростния му поглед.- Бях с други жени, бях на Земята и се забавлявах с телата им!- последното, божеството извика, а гръмотевиците, които пропукаха небето, разтресоха целия Олимп.- Истина е и обаче...- продължи спокойно богът, преди което пое дълбоко въздух- че целта на пътуването ми, не беше това, скъпа моя.- Зевс приведе поглед, сякаш засрамен и простъпи към богинята си. Той я прихвана зад кръста, като беше застанал зад нея и допря устните си върху къдравата й коса.

- Знаеш че нищо не може да разклати любовта ми към теб, царице моя- той шепнеше бавно в ухото и, като че ли се опитваше да укроти свирепия звяр, затворен в тялото й.
- Хера, това което открих на земята... това е цяло безумие. Това което човеците ще отприщят над света си, а и над нашия, не ще бъде измеримо в граници.- той се отдръпна от богинята си и я погледна в очите, от високо, точно както обичаше.
- И аз се провалих, нещо което не бе присъщо за мен... до сега. Аз предадох теб, предадох Олимп, предадох дори хората и най-вече предадох себе си...- Зевс погледна надолу и изви тялото си настрани. Великия бог сега изглеждаше разочарован, сломен и дори изгубен. Това което той не успя да предотврати на земята го раздираше отвътре. Провалът му щеше да бъде пагубен за целия Олимп.

- Не можеш да ми говори така!- Зевс повдигна пръст и го насочи към любимата си.- Аз мога и ще те докосвам... защото си моя жена!- той отново повиши тон, като обърна гръб на богинята, а наметалото му се завихри подри стъпките му. Със самоуверен ход той пристъпи към трона си. Там Зевс гордо се излегна като облегна ръцете си от двете страни на огромното кресло.

- Човеците успяха да се сдобият със Сенчестата книга. Аз се провалих в това да ги спра и в това да я намеря. Въпрос на време е да разгадаят тайните й и да отприщят злото над света си още един път.- Зевс възвърна строгият си, заповеднически тон и се заигра с брадата си. Той я свиваше в ръката си и я проскубваше надолу, но в един момент спря и се загледа в нищото, сякаш размишляваше.

- Хадес... сигурен съм че има пръст в това. Този глупак!- Зевс продължи спокойно, но последното извика, като светкавици проблещукаха от очите му.- Човеците го наричат "наука", ние боговете- "магия", реално са едно и също нещо, а тази книга крие загадки непосилни за човешкия ум. Искат да открият нещо, което не разбират, наричат го "божествена частица". Мислят си, че всичко в този свят е просто и елементарно и способно да бъде разбрано, научено, използвано. Истината е, че някой неща са направени, за да бъдат вечно скрити и да бъдат необятни. Божествена частица...ха-ха-ха!- Зевс се разсмя гръмогласно на глупостта на хората, след като беше приключил с краткото си размишление. Той продължи, този път с разтревожен тон.- Наистина интересно име, звучи... човешко и опростено, но това не ще разкрие тайната. Това "нещо" не е просто частица и това "нещо" е скрито дори за боговете. В допир с човешкия свят, "то'' ще приплете двата ни свята и ще ни заличи всички, богове и хора.- Богът въздъхна и погледна към своята любима.

-Това между нас, аз наистина съжалявам- Зевс беше искрен в думите си и това си личеше и по начина, по който ги изказваше. Той се изправи и се доближи до съпругата си.- Ти винаги си знаела за обичта ми към хората и за слабостта ми към жените, винаги си мразела точно това и именно поради тази причина, ти така и не ги обикна- хората.- Богът изглеждаше унил и загубил всяка надежда. Той искаше, в може би последните си мигове, да бъде честен с жена си и да и покаже, не за пръв път, колко много държи на нея. Зевс прегърна Хера и я задържа в обятията си, като я стискаше все по силно. Той сграбчи сатенената й дреха и я сви в юмрука си, не искаше да я пуска и да я загуби.
- Съжалявам скъпа моя, съжалявам за хората, за Олимп и за нас. Никога не съм искал да те нараня и ти сама знаеш това, знаеш че винаги си била специалната и единствена по рода си жена за мен, достойна, тя и само тя, да се нарече съпруга на Зевс!- Божеството се усмихна и отдръпна жена си от обятията си, но все още стискаше двете и рамена. Той се усмихна и я погледна почти със съжаление, за това че те нямаше да бъдат заедно завинаги, както си мислеха някога.
-Ти беше, си и винаги ще бъдеш, най-желаната за мен царица и винаги ще властваш над сърцето ми.- Зевс завърши с низходящ тон, пусна любимата си и се отдръпна назад, той предусещаше, че нещо лошо щеше да се случи много скоро.

Веднага щом приключи, Хера тръгна към огромната порта, но Зевс ловко я храна за ръката и придърпа към себе си, отново.

- Не чу ли нищо, от това което казах?! Всичко приключи, а ти все още не го разбираш. Аз съм тук, ти си тук, защо просто не бъдем заедно, за последно, но както преди... както искаше- Зевс говореше меко и бавно, правеше паузи между думите си и показваше своята загриженост и любов, като прокарваше пръсти през косите на Хера и ги отмяташе старателно от нежното й лице.

- Не можем да бъде богове без човеците, нима забрави че именно техните молитви ни зареждат със силата, която притежаваме. Но дори това да не беше така, пак не бих могъл да ги унищожа и не заради обичта ми към тях, а защото бързо загубвам силите си.- Зевс отново отмести поглед към земята, той не спираше да се разкъсва вътрешно заради неуспеха в света на човеците. Именно на него се падаше вината и това си личеше по изражението му. Но освен провалът му в личен план, той съзнаваше, че беше обрекъл на гибел не само себе си и любимата си, а и целия Олимп.

- Ти би трябвало да си го усетила до сега. Независимо при кой бог се обърнеш за помощ, това няма да има значение, защото всички ние вече отслабваме. "Божествената частица" е вече сред хората и световете ни са вече сложно и неразделно преплетени. Докато техния се зарежда със сила, то нашия е този, който губи своята... Въпрос на време е Олимп да се стовари под собствената си тежест и то върху Земята. Никой не може да познае какво ще се случи, но със сигурност нищо хубаво.- Богът скръсти ръце и остана замислен. Не виждаше изход от ситуацията, в която се намираха. Беше загубил всяка надежда и очакваше най-лошото. Единственото, което му беше нужно сега, беше подкрепата на половинката му.