Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
Вход
Arachneδημιούργημα
- Брой мнения : 918
Join date : 10.07.2019
Opportunities don't happen. You create them.
Чет Юли 25, 2019 1:06 am
Възпитанието е като изискано облекло на официална вечеря – проявява се в клиширана форма и е толкова задължително, че неговото отсъствие прави по-силно впечатление от наличието му, освен ако не притежаваш личен стил в общуването. Тогава наборът от заучения етикет става истинско оръжие, което може да радва и очерня с еднаква ловкост и бързина, защото за разлика от ръката, която виждаш, че се приближава, за да нанесе удар, думите са неуловими и няма как да ги парираш преди да са те зашлевили с мокър парцал през лицето.
Арахна беше много навътре с прилагането на тези дипломатически тънкости – смяташе ги за двуличие и просто се държеше с хората така, както заслужаваха в нейните очи – а именно с подигравка, изпълнена с крайно учтива форма. Двуличие бихте казали, че е, двойственост, лицемерие, притворство, престореност, подлост, маска. И да, точно така. Двуличната природа на паяците се изразяваше в това, че те нито са деца на земята, нито на небето, затова лесно маневрираха между всичко, което простите хора, че и боговете, наричаха живот. При това по-добре от повечето представители на хуманоидите.
Другото по-особено бе, че винаги говореше в учтива форма, дори на някой, който се е обърнал към нея на „ти“, независимо от позицията, властта или възрастта му. Не ѝ пукаше дали другия може да се държи подобаващо или не. Важното за нея бе, че знае как да се придържа към собствения си фалш, а това я караше да се чувства на висота.
– Но ти … – пак дочу досадния глас на сервитьорката, която по-принцип би трябвало да е изгонена за неуважение към клиентите си, но в случая на Арахна … толкова не ѝ се занимаваше с тези смотани и прости люде, че нямаше на къде повече. Вместо това красавицата наблюдаваше чашата си с вино и я клатеше внимателно наляво-надясно в кръгови движения. Тъмната, червена течност полепваше по стените на идеално излъсканото стъкло и бавно се стичаше, а аромата на арония и нещо, което нагарчаше в края на сетивата ти се разнасяше от чашата.
За последните десет минути докато чакаше една определена личност това момиче се беше появило поне седем пъти. Първо, за да вземе поръчката ѝ. После, за да каже, че нямат точно това, което Арахна искаше. Третия път беше, за да я помоли да се премести на друга маса, защото тази била запазена. Другите пъти просто не представляваха никакъв интерес за Кралицата на паяците, защото още след втория път се отказа от желанието да слуша това досадно създание. А дори не разбра кога е минала от „Вие“ на „Ти“.
– Осем минути. – заяви Арахна и момичето се сепна неразбрала. Спря да бръщолеви като разнебитена дъскорезница, а Паяка я погледна и се усмихна направо лъчезарно. – Толкова време Ви отне да се правите на подвижен цирк. – с тези думи Арахна отново върна вниманието си към чашата и просто я вдигна към светлината, че да види отражението на слънчевите лъчи в течността. Не можеше да види цветовете на нещата, но красотата в простите неща беше огромна и незаменима.
Сервитьорката пък стана червена и крайно ядосана, защото всеки човек, който можеше да гледа нормално, че дори и сляпите, щяха да видят / и усетят/ как това девойче направо почва да кипи и фучи. Но видяла, че няма да излезе на нейната просто реши да се оттегли и да остави Арахна с нейното ново интересно занимание – да се чуди дали да го пие този боклук или да го излее на земята. А уж било най-хубавото и отлежало от колекцията на ресторант, който според местните бил най-добрия. За жалост досега Арахна не видя кое пък му е толкова уникално и незаменимо, освен факта, че интериора беше в черно, бяло и златисто. И до тук. Нищо друго.
Най-накрая погледна към нежния часовник на китката си и какво се появи там .. Досада! Точно така може да се опише смеската от нежелание, раздразнение, неудовлетворение, съклет и евентуално, но само щипка гняв. Точно така мога да опиша чувството, което цялото това чакаше ѝ доставяше. Затова за миг се зачуди дали да не си … просто тръгне, но някаква невиждана вселенска сила се появи обекта на толкова убити мозъчни клетки от чакането и разправянето с идиоти зад бара.
Арахна най-накрая успя да види въпросния мъж, за който ѝ говориха. И какво само и наговориха … само ужасни неща. Че този бил по-чепат и от нея. По-арогантен и от онзи норвежки бог с едното око. Пък и бил чист магнит за жени. Като цяло нерви си трябвало да се работи с него, а май точно това накара девойката да поиска да го види на живо. Чисто и просто, защото нещо в нея я жегна. Появи се интерес, дали пък този наистина е такъв, какъвто го изкарват, и ако е така – какво точно се говори за нея тогава.
– Здравейте. – подаде тя внимателно и го огледа от главата до петите само с един поглед, по-бърз и от скоростта на светлината. Беше добре сложен, очевидно грижещ се за себе си. Имаше хубави черти, една идея грубовати, загатващи някаква първичност в него. Спортно-елегантния стил .. определено му стоеше добре и като цяло … това си беше. За момент Арахна дори се зачуди защо е точно магнит за жени – според думите на клиента – но после се сети, че като цяло това всичкото с привличането на мъжкия и женския пол и беше толкова безинтересно, пък и беше твърде стара да се учи на такива тънкости.
Изчака да се настани срещу нея и ако иска да си поръча нещо на същото досадно създание, което сигурно е прекрасно, възпитано и би било идеално полезно същество. Пък сервитьорката какъв кръвнишки поглед стрелна към Арахна и колко я трогна това, само Съдбата знаеше. Така с бързи крачки хлапето от женски пол се изниза, а ледено сините очи на Паяка се впиха в мъжа срещу нея.
– Щом сте тук значи разбирате, че от време на време изпълнявам невъзможни услуги за познати. Затова съвместният ни познат ме помоли да Ви помогна с каквото мога. – обясни накратко, напълно потъпквайки собствените си принципи, че никога, ама никога няма да обяснява на никой нищо, но обеща. И дори се закле, че ще е една идея по-мила този път. За благото на онзи човечец, който изглеждаше толкова отчаят от живота, че я помоли за услугата.
Арахна беше много навътре с прилагането на тези дипломатически тънкости – смяташе ги за двуличие и просто се държеше с хората така, както заслужаваха в нейните очи – а именно с подигравка, изпълнена с крайно учтива форма. Двуличие бихте казали, че е, двойственост, лицемерие, притворство, престореност, подлост, маска. И да, точно така. Двуличната природа на паяците се изразяваше в това, че те нито са деца на земята, нито на небето, затова лесно маневрираха между всичко, което простите хора, че и боговете, наричаха живот. При това по-добре от повечето представители на хуманоидите.
Другото по-особено бе, че винаги говореше в учтива форма, дори на някой, който се е обърнал към нея на „ти“, независимо от позицията, властта или възрастта му. Не ѝ пукаше дали другия може да се държи подобаващо или не. Важното за нея бе, че знае как да се придържа към собствения си фалш, а това я караше да се чувства на висота.
– Но ти … – пак дочу досадния глас на сервитьорката, която по-принцип би трябвало да е изгонена за неуважение към клиентите си, но в случая на Арахна … толкова не ѝ се занимаваше с тези смотани и прости люде, че нямаше на къде повече. Вместо това красавицата наблюдаваше чашата си с вино и я клатеше внимателно наляво-надясно в кръгови движения. Тъмната, червена течност полепваше по стените на идеално излъсканото стъкло и бавно се стичаше, а аромата на арония и нещо, което нагарчаше в края на сетивата ти се разнасяше от чашата.
За последните десет минути докато чакаше една определена личност това момиче се беше появило поне седем пъти. Първо, за да вземе поръчката ѝ. После, за да каже, че нямат точно това, което Арахна искаше. Третия път беше, за да я помоли да се премести на друга маса, защото тази била запазена. Другите пъти просто не представляваха никакъв интерес за Кралицата на паяците, защото още след втория път се отказа от желанието да слуша това досадно създание. А дори не разбра кога е минала от „Вие“ на „Ти“.
– Осем минути. – заяви Арахна и момичето се сепна неразбрала. Спря да бръщолеви като разнебитена дъскорезница, а Паяка я погледна и се усмихна направо лъчезарно. – Толкова време Ви отне да се правите на подвижен цирк. – с тези думи Арахна отново върна вниманието си към чашата и просто я вдигна към светлината, че да види отражението на слънчевите лъчи в течността. Не можеше да види цветовете на нещата, но красотата в простите неща беше огромна и незаменима.
Сервитьорката пък стана червена и крайно ядосана, защото всеки човек, който можеше да гледа нормално, че дори и сляпите, щяха да видят / и усетят/ как това девойче направо почва да кипи и фучи. Но видяла, че няма да излезе на нейната просто реши да се оттегли и да остави Арахна с нейното ново интересно занимание – да се чуди дали да го пие този боклук или да го излее на земята. А уж било най-хубавото и отлежало от колекцията на ресторант, който според местните бил най-добрия. За жалост досега Арахна не видя кое пък му е толкова уникално и незаменимо, освен факта, че интериора беше в черно, бяло и златисто. И до тук. Нищо друго.
Най-накрая погледна към нежния часовник на китката си и какво се появи там .. Досада! Точно така може да се опише смеската от нежелание, раздразнение, неудовлетворение, съклет и евентуално, но само щипка гняв. Точно така мога да опиша чувството, което цялото това чакаше ѝ доставяше. Затова за миг се зачуди дали да не си … просто тръгне, но някаква невиждана вселенска сила се появи обекта на толкова убити мозъчни клетки от чакането и разправянето с идиоти зад бара.
Арахна най-накрая успя да види въпросния мъж, за който ѝ говориха. И какво само и наговориха … само ужасни неща. Че този бил по-чепат и от нея. По-арогантен и от онзи норвежки бог с едното око. Пък и бил чист магнит за жени. Като цяло нерви си трябвало да се работи с него, а май точно това накара девойката да поиска да го види на живо. Чисто и просто, защото нещо в нея я жегна. Появи се интерес, дали пък този наистина е такъв, какъвто го изкарват, и ако е така – какво точно се говори за нея тогава.
– Здравейте. – подаде тя внимателно и го огледа от главата до петите само с един поглед, по-бърз и от скоростта на светлината. Беше добре сложен, очевидно грижещ се за себе си. Имаше хубави черти, една идея грубовати, загатващи някаква първичност в него. Спортно-елегантния стил .. определено му стоеше добре и като цяло … това си беше. За момент Арахна дори се зачуди защо е точно магнит за жени – според думите на клиента – но после се сети, че като цяло това всичкото с привличането на мъжкия и женския пол и беше толкова безинтересно, пък и беше твърде стара да се учи на такива тънкости.
Изчака да се настани срещу нея и ако иска да си поръча нещо на същото досадно създание, което сигурно е прекрасно, възпитано и би било идеално полезно същество. Пък сервитьорката какъв кръвнишки поглед стрелна към Арахна и колко я трогна това, само Съдбата знаеше. Така с бързи крачки хлапето от женски пол се изниза, а ледено сините очи на Паяка се впиха в мъжа срещу нея.
– Щом сте тук значи разбирате, че от време на време изпълнявам невъзможни услуги за познати. Затова съвместният ни познат ме помоли да Ви помогна с каквото мога. – обясни накратко, напълно потъпквайки собствените си принципи, че никога, ама никога няма да обяснява на никой нищо, но обеща. И дори се закле, че ще е една идея по-мила този път. За благото на онзи човечец, който изглеждаше толкова отчаят от живота, че я помоли за услугата.
Zeusθεός
- Брой мнения : 8
Join date : 15.07.2019
Re: Opportunities don't happen. You create them.
Съб Юли 27, 2019 1:50 am
Излъскан, чисто нов, черен Мерцедес-Бенц спря пред главния вход на ресторанта. Отпред загрижено очакваха госта си няколко служители на ресторанта и охрана. Зевс спря возилото си, отвори широко вратата и слезе от автомобила си, подхвърляйки ключовете в ръцете на единият от близко стоящите.
- Паркирай Бенца ми, слуга. И да... внимавай, защото и заради най-малката драскотина ще те изпратя в дълбините на Адът, където само Цербера ще ти прави компания.- Богът говореше заповедническо и студено, както обикновено. За присъстващите, думите на Зевс може би звучаха като заучен предварително респектиращ репертоар или просто празни приказки, но само той знаеше колко бяха грешни в заключенията си те. Едва ли някой би подозирал, че говори със самият Зевс, бог на гръмотевиците и господар на Олимп. Той гордо пристъпи напред и дори не се обърна към горкия човечец. Един от охранителите в черен костюм и черни очила посред нощ, направи път на божеството, отвори вратата към ресторанта и почти се поклони, като с ръката си покани госта вътре.
Ресторантът беше изискан, а интериорът му средиземноморски, естествено изпълнен с множество древногръцки украшения. "Колко скучно"- помисли си Зевс и се огледа наоколо. Залата беше почти празна, само на няколко места се наблюдаваха единични двойки гостуващи, които тихичко отпиваха от почти празните си чаши с вино и се наслаждаваха на оскъдната гурме вечеря. Пейзажът допълваше майстор-виртуоз, който движеше изкусно и нежно своите пръстите си по централно разположеното в ресторанта пияно. Единствено една от масите очакваше компания, а на нея строго кръстосала крака, се разполагаше чернокоса дама, облечена в семпла, но елегантна черна рокля. "Това трябва да е човекът, който търся"- помисли си Зевс и пристъпи решително натам.
Веднага щом достигна до там, Богът издръпа назад срещуположния на нея стол и седна в него. Той разгърна кърпичката, която беше поставена отпред и я подпъхна под ризата си, подобно на лигавник. В същия момент, една от сервитьорките пристъпи към него и му подаде менюто- селекция от вина. Зевс вдигна ръка, в знак на момичето да задържи четивото за себе си, без дори да го погледне.
- Същото като това!- Божеството вдигна ръката си на нивото на лицето си и изпъна показалеца си, като посочи чашата на своята компания.- Само че бутилка, естествено.. и не обичам да чакам.- продължи той, като се усмихна широко, без да показва зъби и остави в околните впечатлението, че се шегува, всъщност обаче беше ироничен в искреността си. Веднага щом момичето се отдалечи, той скръсти ръцете си и се облегна в седло си.
- Ти трябва да си моят таен съдружник, очаквах мъж, но съм по-скоро приятно изненадан.- Зевс се подсмихна и притвори леко очите си.- Надявам се да си готова да говорим директно, да прескочим формалностите и да действаме по бизнес... имам задача за теб. Дочух че си точният човек и при това с доста висока успеваемост.- сега божеството заговори с по-сериозен тон. Искаше да изглежда суров и безсърдечен, а той си беше и такъв. Нямаше време за губене, не и в безсмислени приказки и формални представяния, той не беше привърженик на общоприетите човешки етикетни норми. Той искаше тъй по бързо да приключи с разговора, да си изпие питието, което може би беше по пътя си и ако имаше време за губене със своя съдружник, то със сигурност не беше в ресторанта, а по-късно след това.
- Паркирай Бенца ми, слуга. И да... внимавай, защото и заради най-малката драскотина ще те изпратя в дълбините на Адът, където само Цербера ще ти прави компания.- Богът говореше заповедническо и студено, както обикновено. За присъстващите, думите на Зевс може би звучаха като заучен предварително респектиращ репертоар или просто празни приказки, но само той знаеше колко бяха грешни в заключенията си те. Едва ли някой би подозирал, че говори със самият Зевс, бог на гръмотевиците и господар на Олимп. Той гордо пристъпи напред и дори не се обърна към горкия човечец. Един от охранителите в черен костюм и черни очила посред нощ, направи път на божеството, отвори вратата към ресторанта и почти се поклони, като с ръката си покани госта вътре.
Ресторантът беше изискан, а интериорът му средиземноморски, естествено изпълнен с множество древногръцки украшения. "Колко скучно"- помисли си Зевс и се огледа наоколо. Залата беше почти празна, само на няколко места се наблюдаваха единични двойки гостуващи, които тихичко отпиваха от почти празните си чаши с вино и се наслаждаваха на оскъдната гурме вечеря. Пейзажът допълваше майстор-виртуоз, който движеше изкусно и нежно своите пръстите си по централно разположеното в ресторанта пияно. Единствено една от масите очакваше компания, а на нея строго кръстосала крака, се разполагаше чернокоса дама, облечена в семпла, но елегантна черна рокля. "Това трябва да е човекът, който търся"- помисли си Зевс и пристъпи решително натам.
Веднага щом достигна до там, Богът издръпа назад срещуположния на нея стол и седна в него. Той разгърна кърпичката, която беше поставена отпред и я подпъхна под ризата си, подобно на лигавник. В същия момент, една от сервитьорките пристъпи към него и му подаде менюто- селекция от вина. Зевс вдигна ръка, в знак на момичето да задържи четивото за себе си, без дори да го погледне.
- Същото като това!- Божеството вдигна ръката си на нивото на лицето си и изпъна показалеца си, като посочи чашата на своята компания.- Само че бутилка, естествено.. и не обичам да чакам.- продължи той, като се усмихна широко, без да показва зъби и остави в околните впечатлението, че се шегува, всъщност обаче беше ироничен в искреността си. Веднага щом момичето се отдалечи, той скръсти ръцете си и се облегна в седло си.
- Ти трябва да си моят таен съдружник, очаквах мъж, но съм по-скоро приятно изненадан.- Зевс се подсмихна и притвори леко очите си.- Надявам се да си готова да говорим директно, да прескочим формалностите и да действаме по бизнес... имам задача за теб. Дочух че си точният човек и при това с доста висока успеваемост.- сега божеството заговори с по-сериозен тон. Искаше да изглежда суров и безсърдечен, а той си беше и такъв. Нямаше време за губене, не и в безсмислени приказки и формални представяния, той не беше привърженик на общоприетите човешки етикетни норми. Той искаше тъй по бързо да приключи с разговора, да си изпие питието, което може би беше по пътя си и ако имаше време за губене със своя съдружник, то със сигурност не беше в ресторанта, а по-късно след това.
- Arachneδημιούργημα
- Брой мнения : 918
Join date : 10.07.2019
Re: Opportunities don't happen. You create them.
Нед Юли 28, 2019 11:04 pm
„Първото впечатление винаги остава най-дълго и няма как да го промениш.“ – ненадейно Арахна се сети за тази фраза, която беше чула толкова отдавна, че сигурно дори летописи няма за онова време. Да, определено този мъж правеше първо впечатление на някой, който не знае прости обноски. Първите седем годинки май му липсваха или си беше повярвал, че Слънцето се върти около него. А Кралицата на Паяците знаеше, че то сега се върти само и единствено около онзи абсурден тийн певец с лоша музика. Но няма смисъл да се навлиза в тази болна тема и да се сипва сол в още не зарасналата рана. Вместо това, въпреки, че не ѝ се понрави начина на обръщение, Арахна просто преглътна и невидимата буца в гърлото си и продължи да го изучава с поглед. Макар да ѝ стана ясен само с първата изречена дума.
Въздъхна и докато това същество си чакаше бутилка от този боклук с изкуствени аромати на плод, който сто на сто е произведен в някоя лаборатория, тя просто се облегна назад като гърбът ѝ все още беше изпънат като струнка. Дори изслуша цялата тирана без да прави гримаси. Лека усмивка заигра в крайчеца на устните ѝ. Погледът ѝ се устреми към звукът от приближаващата се сервитьорка, а лицето ѝ отново стана безизразно. Момичето с лице, покрито с лунички, остави бутилката и чаша за господина, но направи само едно грешно движение (явно породено от някакво си там засрамване от излъчването на този мъж) и стъкления съд, който беше предназначен за Арахна се разля по масата. За малко да покрие и полите на роклята ѝ, но тъмнокосата жена само се помести и капките закапаха по пода, разбивайки се твърде силно за чувствителния слух на Ари.
– Простете. Наистина съжалявам, сега ще оправя всичко. – започна да петелчи момичето, но на Арахна вече и беше дошло толкова до гуша да слуша гласа ѝ, че можеше да се сметне, че ѝ беше крайно досаден.
– За извинение … - започна бавно и вдигна ръка към слънчевите си очила, които слагаше дори през нощта, поради факта, че паяците имаха и чувствително зрение, макар и далтонисти. Отмести черните стъкълца, а там се показаха ледено сини зеници, които пробиваха всичко, което погледне. Сгъна очилата си и ги пусна на масата, а лека усмивка заигра на лицето ѝ, дори някой би казал, че ще прости за това, което се случи, но следващите думи изпълнени с крайно спокойствие накараха цялата зала да затихне - … просто хванете автобуса за отвъдното!
– Моля? – попита момичето с опулено лице, а чернокоската вече напълно затвърди мислите си над това дали тази не е бавноразвиваща.
– Бях ясна. – последва с един крайно заповеднически тон, а момичето направи крачка назад, карайки Арахна да спре да се усмихва, а вместо това да сложи отново онази маска на пълната неясност за това, което се случва в главата ѝ. А за да може абсурдната ситуация да е още по-абсурдна се появи някакъв чичка в крайно елегантен костюм, за да е сервитьор, което веднага го причисляваше една идея по-нагоре в йерархията. Всъщност се оказа управителя на ресторанта и за извинение предложи на „двойката“ да се премести в едно от вип сепаретата.
Реално на Арахна не ѝ пречеше това, просто днес имаше пълнолуние, а тя мразеше проклетата луна. Беше ѝ писнало от нея и затова беше крайно кисела. А и не можеше да отиде при съпруга си, че да го тормози, вместо това трябваше да се занимава със страничния бизнес, докато онзи си играеше на компютъра или се потапяше в блаженствата на глупавата владетелка на пеперудите или пчели, там каквото е. Затова явно разливането на чашата ѝ дойде малко в повече и реагира крайно бързо. Но все пак се преместиха, а нова чаша с онази гавра се появи пред нея.
Сега, вече напълно без да има кой да ги безпокои, Арахна най-накрая обърна внимание на това създание пред нея. Сигурно трябва да му е ясно, че тя просто не обичаше да обяснява, да говори и като цяло да се занимава с глупави неща. А като включим и факта, че беше крайно враждебна, дали щеше да оцелее този или да стане основното ястие за вечерта, всичко си зависеше от него. Но все пак трябваше да го подтикне към говорене някак.
– И така, да започваме! – заяви дори по-студено и безразлично от преди. А вътре в нея се надигаше някаква насмешка. Всъщност имаше нещо крайно забавно в това да вижда мъжете да се самозалъгват в това, че жени не могат да вършат всяка една работа на този свят. Имаше нещо крайно интересно в тяхната, едва ли не, заблуда, че като „по-силен“ пол те са единствените, които могат да си дават вид на сериозни, безскрупулни и жестоки същества. А не осъзнаваха, че онзи, който изглежда безобиден е най-опасния хищник.
Протегна се и хвана новата чаша, като пак почна да я върти и да се чуди дали да отпие от тази отрова или да си го спести. Май втория вариант беше по-добър. Изглеждаше по-вероятен за оцеляване, а паяците са ненадминати в опитите си за точно това. Мимикрия, камуфлаж, дебнене, използване на всички възможни сетива, за да не се прецакат жестоко. Та виното в тази чаша представляваше точно това – прецаквация. Затова май момиченцето ѝ направи услуга по-рано – нищо, че сега втора беше дори по-пълна.
– Слушам Ви! – разчупи тишината и просто зачака да чуе какво ще иска този индивид. А и предимно да разбере дали пък не трябваше да прати Анансе. Кралят на паяците май беше по-добрия вариант за преговори, услуги, мръсни сделки и всякакви такива пред Арахна, но и у липсваше финеса и лекият женски подход, който Ари така умело докарваше във всяка една работа.
Въздъхна и докато това същество си чакаше бутилка от този боклук с изкуствени аромати на плод, който сто на сто е произведен в някоя лаборатория, тя просто се облегна назад като гърбът ѝ все още беше изпънат като струнка. Дори изслуша цялата тирана без да прави гримаси. Лека усмивка заигра в крайчеца на устните ѝ. Погледът ѝ се устреми към звукът от приближаващата се сервитьорка, а лицето ѝ отново стана безизразно. Момичето с лице, покрито с лунички, остави бутилката и чаша за господина, но направи само едно грешно движение (явно породено от някакво си там засрамване от излъчването на този мъж) и стъкления съд, който беше предназначен за Арахна се разля по масата. За малко да покрие и полите на роклята ѝ, но тъмнокосата жена само се помести и капките закапаха по пода, разбивайки се твърде силно за чувствителния слух на Ари.
– Простете. Наистина съжалявам, сега ще оправя всичко. – започна да петелчи момичето, но на Арахна вече и беше дошло толкова до гуша да слуша гласа ѝ, че можеше да се сметне, че ѝ беше крайно досаден.
– За извинение … - започна бавно и вдигна ръка към слънчевите си очила, които слагаше дори през нощта, поради факта, че паяците имаха и чувствително зрение, макар и далтонисти. Отмести черните стъкълца, а там се показаха ледено сини зеници, които пробиваха всичко, което погледне. Сгъна очилата си и ги пусна на масата, а лека усмивка заигра на лицето ѝ, дори някой би казал, че ще прости за това, което се случи, но следващите думи изпълнени с крайно спокойствие накараха цялата зала да затихне - … просто хванете автобуса за отвъдното!
– Моля? – попита момичето с опулено лице, а чернокоската вече напълно затвърди мислите си над това дали тази не е бавноразвиваща.
– Бях ясна. – последва с един крайно заповеднически тон, а момичето направи крачка назад, карайки Арахна да спре да се усмихва, а вместо това да сложи отново онази маска на пълната неясност за това, което се случва в главата ѝ. А за да може абсурдната ситуация да е още по-абсурдна се появи някакъв чичка в крайно елегантен костюм, за да е сервитьор, което веднага го причисляваше една идея по-нагоре в йерархията. Всъщност се оказа управителя на ресторанта и за извинение предложи на „двойката“ да се премести в едно от вип сепаретата.
Реално на Арахна не ѝ пречеше това, просто днес имаше пълнолуние, а тя мразеше проклетата луна. Беше ѝ писнало от нея и затова беше крайно кисела. А и не можеше да отиде при съпруга си, че да го тормози, вместо това трябваше да се занимава със страничния бизнес, докато онзи си играеше на компютъра или се потапяше в блаженствата на глупавата владетелка на пеперудите или пчели, там каквото е. Затова явно разливането на чашата ѝ дойде малко в повече и реагира крайно бързо. Но все пак се преместиха, а нова чаша с онази гавра се появи пред нея.
Сега, вече напълно без да има кой да ги безпокои, Арахна най-накрая обърна внимание на това създание пред нея. Сигурно трябва да му е ясно, че тя просто не обичаше да обяснява, да говори и като цяло да се занимава с глупави неща. А като включим и факта, че беше крайно враждебна, дали щеше да оцелее този или да стане основното ястие за вечерта, всичко си зависеше от него. Но все пак трябваше да го подтикне към говорене някак.
– И така, да започваме! – заяви дори по-студено и безразлично от преди. А вътре в нея се надигаше някаква насмешка. Всъщност имаше нещо крайно забавно в това да вижда мъжете да се самозалъгват в това, че жени не могат да вършат всяка една работа на този свят. Имаше нещо крайно интересно в тяхната, едва ли не, заблуда, че като „по-силен“ пол те са единствените, които могат да си дават вид на сериозни, безскрупулни и жестоки същества. А не осъзнаваха, че онзи, който изглежда безобиден е най-опасния хищник.
Протегна се и хвана новата чаша, като пак почна да я върти и да се чуди дали да отпие от тази отрова или да си го спести. Май втория вариант беше по-добър. Изглеждаше по-вероятен за оцеляване, а паяците са ненадминати в опитите си за точно това. Мимикрия, камуфлаж, дебнене, използване на всички възможни сетива, за да не се прецакат жестоко. Та виното в тази чаша представляваше точно това – прецаквация. Затова май момиченцето ѝ направи услуга по-рано – нищо, че сега втора беше дори по-пълна.
– Слушам Ви! – разчупи тишината и просто зачака да чуе какво ще иска този индивид. А и предимно да разбере дали пък не трябваше да прати Анансе. Кралят на паяците май беше по-добрия вариант за преговори, услуги, мръсни сделки и всякакви такива пред Арахна, но и у липсваше финеса и лекият женски подход, който Ари така умело докарваше във всяка една работа.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите