- celeste;δημιούργημα
- Брой мнения : 115
Join date : 07.07.2019
fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Нед Юли 07, 2019 11:22 pm
Привикването към новия начин на живот не бе толкова лесно, колкото Селест си мислеше, че ще бъде. Беше принудена да заживее сред хората, когато не бе имала досег до тях никога преди. Не беше запозната с техните нрави, с ежедневието и технологиите им. За краткото време, в което бе сред тях, обаче, се беше научила, че сутрин пиеха кафе, а вечер - нещо силно, което пареше по гърлото. Тази сутрин сирената също си бе взела кафе и седеше необезпокоявана на една отдалечена маса, мръщейки се на горчивата черна напитка в чашата си, когато забеляза забравена вещ от непознат мъж, който току-що бе излязъл. Хвана правоъгълния предмет в ръката си и излезе набързо, оставяйки кафето си. Това беше нещо, което не й харесваше в този нов свят.
- Господине... господине. - вървеше след него в бързи крачки, опитвайки се да привлече вниманието му. Щом го достигна, дланта й плахо докосна рамото му. Беше винаги нащрек, защото не знаеше какво да очаква от непознатите.
- Извинете. Това остана на масата, на която седяхте.
А това беше телефон, който в този миг извибрира в ръката на Селест, а тя от своя страна едва не го изпусна от изненада. Беше виждала хората да минават с такива покрай нея, но така и не се бе поинтересувала за какво служеха.
- Jack of All Tradesελοτ
- Брой мнения : 73
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Пон Юли 08, 2019 12:19 am
Алексей не можеше да разбере какви са тези хора, който се бъркаха в плановете му. Но малкото момиче пред него изглежда наистина не бе крадец, за който се надяваше, че ще отнесе телефона далеч. Бе неговият телефон, но вече му досаждаше. Спокойствието на живота му, донякъде развалено от една-две мадами, които мислеха, че живота им бе твърде скучен. Алексей не харесваше такива жени, но предпочиташе да е мъжа, загубил телефона си пред мъжа, който те е порязал. Винаги бе хубаво да си оставяш по една вратичка.
Вдиша дълбоко преди да вземе телефона. Надяваше се момичето да го изпусне. Но и тук късмета му бе пропилян.
- Благодаря. - отговори с тежък акцент, обичаен за града, от който бе, а момичето звучеше като чучулига. Мед капеше от гласните ѝ струни. - Скоро не съм виждал някой да покаже добрина. - повечето хора бяха бедни, някой да си изостави телефона бе чудо и никой не връщаше такива подаръци обратно. Алексей също така не можеше да разбере защо е продължил разговора, не бе точно в природата му, освен ако не му трябваше нещо, а момичето дори отказваше да вдигне очи към него. Татусите изпъкваха под бялата му риза.
Вдиша дълбоко преди да вземе телефона. Надяваше се момичето да го изпусне. Но и тук късмета му бе пропилян.
- Благодаря. - отговори с тежък акцент, обичаен за града, от който бе, а момичето звучеше като чучулига. Мед капеше от гласните ѝ струни. - Скоро не съм виждал някой да покаже добрина. - повечето хора бяха бедни, някой да си изостави телефона бе чудо и никой не връщаше такива подаръци обратно. Алексей също така не можеше да разбере защо е продължил разговора, не бе точно в природата му, освен ако не му трябваше нещо, а момичето дори отказваше да вдигне очи към него. Татусите изпъкваха под бялата му риза.
- celeste;δημιούργημα
- Брой мнения : 115
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Пон Юли 08, 2019 12:34 am
Личеше си, че непознатият не бе от тук, както и в гласа на Селест прозираше, че тя също идваше от друго място. Именно езиковата бариера, която бе срещнала в самото начало, се бе оказала голям проблем за нея. Сама, заобиколена от неизвестност. А Посейдон го нямаше, Амфитрита я нямаше, не можеше да открие никого от боговете и се скиташе в света на опасностите, без да знае как да се защити.
- Не разбирам. Недоволен ли сте от това? - звучеше наистина объркана, опитвайки се да проумее думите му. Това беше нещо хубаво, нали така? Защо тогава той го приемаше като такава изненада. В зеления й поглед можеше да се прочете истинско недоумение, което не бе успяла да замаскира. Именно маските бяха едно от нещата, които беше разбрала, че хората използваха, но тя не можеше умело да борави с тях.
- Не исках да ви притесня. - побърза да се оправдае. Отстрани изглеждаше сякаш той не държеше много на забравеното в кафето, а Селест без да помисли, го бе настигнала, връчвайки му нежеланата вещ.
- Не разбирам. Недоволен ли сте от това? - звучеше наистина объркана, опитвайки се да проумее думите му. Това беше нещо хубаво, нали така? Защо тогава той го приемаше като такава изненада. В зеления й поглед можеше да се прочете истинско недоумение, което не бе успяла да замаскира. Именно маските бяха едно от нещата, които беше разбрала, че хората използваха, но тя не можеше умело да борави с тях.
- Не исках да ви притесня. - побърза да се оправдае. Отстрани изглеждаше сякаш той не държеше много на забравеното в кафето, а Селест без да помисли, го бе настигнала, връчвайки му нежеланата вещ.
- Jack of All Tradesελοτ
- Брой мнения : 73
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Вто Юли 09, 2019 1:56 pm
- Не... не съм недоволен. - отвърна руснака преди да прибере телефона в задния си джоб и да огледа момичето пред себе си отново. Не изглеждаше като да е от тук. Изглеждаше объркана, изгубена. Дали пък Алексей не знаеше точно това чувство твърде добре. Огледа кафенето зад тях. Тя къде бе стояла? Имаше само едно свободно място и нищо на масата. И бе сама? Нито един мъж не се бе обърнал да погледне защо момичето се задържаше твърде много на входа.
- Все пак е за добро. Гладна ли си? - не искаше да я пита направо, но изглеждаше като да бяга от нещо и да е сама. Може би бе гладна и самотна, изкаше да разчете погледа ѝ. Бе забелязал смъщението ѝ твърде лесно. А и зеления ѝ поглед не се отмесваше от неговия.
- Все пак е за добро. Гладна ли си? - не искаше да я пита направо, но изглеждаше като да бяга от нещо и да е сама. Може би бе гладна и самотна, изкаше да разчете погледа ѝ. Бе забелязал смъщението ѝ твърде лесно. А и зеления ѝ поглед не се отмесваше от неговия.
- celeste;δημιούργημα
- Брой мнения : 115
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Вто Юли 09, 2019 8:34 pm
Селест бе твърде неуверена около хората и често позволяваше те да успеят да прозрат това, което не беше в неин плюс. Не биваше да позволява който й да било да я сметне за слаба и наивна, за да не се възползва от това. Затова и през живота си не се интересуваше от живота на хората, не й се налагаше да общува с тях, освен с омаяните от приказните й, но опасни песни мъже, които обикновено намираха своята гибел. Досегът й с хората бе силно ограничен през годините, а това допълнително затрудняваше вписването й сред тях.
- Не, не бих казала... - започна, когато осъзна, че звучи по онзи начин, от който се опитваше да избяга. Несигурно и дръпнато, сякаш имаше от какво да се крие и го правеше умишлено. - Може би малко. - допълни секунди по-късно, опитвайки се да извие устни в усмивка. Трябваше рано или късно да преодолее това нейно вечно бягане.
- Не, не бих казала... - започна, когато осъзна, че звучи по онзи начин, от който се опитваше да избяга. Несигурно и дръпнато, сякаш имаше от какво да се крие и го правеше умишлено. - Може би малко. - допълни секунди по-късно, опитвайки се да извие устни в усмивка. Трябваше рано или късно да преодолее това нейно вечно бягане.
- Jack of All Tradesελοτ
- Брой мнения : 73
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Чет Юли 11, 2019 1:16 pm
Повдигна вежда. Искаше му се да вярва, че света бе красив и хората бяха добри, но това бе заблуда. Бе хубаво да го вярваш, но бе само стена, за да предпазиш собственото си съзнание. Това момиче пред него бе твърде променлива, твърде мила и това го караше да мисли, че това момиче далеч не бе това, което преставляваше. Мина крачка към нея, вече бе в личното ѝ пространство.
- Мога да те заведа на вечеря ... но първо ми отговори честно. Следваш ли ме? Защото можеш да си тръгнеш сега и обещавам, че няма да ти навредя, но трябва да е сега.
Не после, когато щеше да е принуден да я убие, ако наистина беот организация.
- Мога да те заведа на вечеря ... но първо ми отговори честно. Следваш ли ме? Защото можеш да си тръгнеш сега и обещавам, че няма да ти навредя, но трябва да е сега.
Не после, когато щеше да е принуден да я убие, ако наистина беот организация.
- celeste;δημιούργημα
- Брой мнения : 115
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Пет Юли 12, 2019 10:08 pm
- Разбира се, че не ви следвам. Защо ми е да го правя? - попита наистина неразвиращо. Това ли правеха хората? Следяха се един друг, за да научат повече за себе си, дебнеха се из уличките, надявайки се да останат незабелязани. Сирената продължаваше да се съмнява в това, че един ден щеше да се спогоди с този нов свят. Беше далечен от нейния и хората бяха по-мнителни, по-зли и по-фалшиви. Разбира се, Селест се бе сблъсквала с тези качества и преди, но измеренията им далеч не достигаха до тези на хората.
- Не искам да ви преча. Или да ви карам през цялото време да мислите дали не ви следвам. Единствено исках да ви върна забравеното.
- Jack of All Tradesελοτ
- Брой мнения : 73
Join date : 07.07.2019
Re: fall deeper and deeper, the sirens are singing your song.
Съб Юли 13, 2019 11:42 pm
- Нямаше да задавам въпрос, освен ако не беше важен. - повдигна рце пред нея защитно, все едно наистина смяташе, че тя може да го удари. Жените в силни емоции бяха страстни жени все пак. Колебливо повдигна вежда.
- Трябваше да знам, понякога получавам неприятности от нечия приятелк а или сестра ... схващаш ли накъде бия? - опита се да обясни Алексей. Не че бе гонен от жени, по-скоро от вражеска конкуренция понякога, хора, който искаха да заемат поста му, но момичето бе отговорило толкова лично, че Алейсей не се съмняваше в искреността на думите ѝ. Обаче това значеше, че и той самия трябваше да се измъкне от ситуацията без да всява смут. Трябваше все пак да е нормален човек.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите