The one who guards the gates of the Underworld to prevent the dead from leaving and the living to enter.

Woof, woof!

Cerberus, The hound of Hades // Dimioúrgima // Miles Mcmillan

За да започна тази история е нужно да подчертаем нещо / или няколко неща / много важно, което скоро сами ще разберете, но защо да ви мъчим? И без друго сте си изтормозени прекалено много. Та ето го, точно каквото трябва да знаете преди изобщо да започнете да ни разбирате що за птици / или в нашия случай песове / сме:

1. Не сме типичният ви младеж, който преминава през късен пубертет и има сменящи се настроения достойни само за бременна в шестия месец стояла на сухо поне четири пълни луни.

2. Не сме и типичният психопат/социопат или там както хората му викат.

3. Ние сме просто една крайно сложна личност с много простички желания.

4. Искаме собственикът ни да е доволен и мислим най-доброто за него.

5. Гоним котките, които се прокрадват я в къщата, я в погребалното бюро, я където ни видят очите.

6. Обичаме да гоним отдалечаващите се коли и фризбито, което е хвърлено за някой чужд индивид.

7. Обожаваме вниманието на собственика си, защото ни дава комфорт, че винаги ще е до нас, или ние до него, зависи от гледната точка.


Та след като покрихме това много важно нещо сме готови да започнем.

Името ни е Цербер, но вие може да ни познавате като Хадесовата хрътка, адското псе, триглавото куче и още такива много, много названия. Уви когато стана катастрофата и армагедон настигна подземното царство, когато света се завъртя, когато се озовахме на мястото, което никога не ни бе позволено да посетим разбрахме нещо ужасяващо … че вече не сме триглавото куче, а някакъв си нищо и никакъв, мършаляв тийн идиот, който я има 18 години, я не. Поне някаква утеха беше, че все пак успяхме да открием собственика си, макар в началото да не вярваше, че сме ние ( а кой би, когато види някакво детенце, с раничка на гърба си да ви гледа с кучешки поглед и да твърди, че е блудния син, на който едва преди няколко седмици сте мятали пържоли от слон и сте пълнили три купички с вода ). Но малко ръмжене, малко скимтене и въртене на въображаемата опашка и нещата станаха. Сега поне собственика ни е защитен и от хората навън и от змията в дома си.

Отделно от това вече не можехме да се разберем помежду си. Преди беше лесно, три глави, всяка със своите си мисли … всяка със своята си персона, ми сега. Е сега трябваше да сме една глава и всичко в нея да е мазало, като онова танцуващо куче под диско топката, което изпълняваше песните на невидимите нинджи. Затова седнахме и всички си поговорихме много внимателно. Решението беше просто, ще се редуваме, един ден Номер 1 ще е навън, друг ден Номер 2, после Номер 3 и така. Няма да се споменава, че нещата не станаха толкова лесно и накрая Номер 3 беше затворник на Номер 2, а Номер 1 пък е постоянно навън, освен ако не вземе та се фрасне или някой него го фрасне, тогава вече нещата се преобръщаха.

Пък и да се усложнят нещата се оказа, че дори онази змия, която някога беше опашката ни сега имаше също дума по въпроса. Единственото женско изчадие, което сигурно щеше да има толкова висок глас, че да дразни дори повече от онази с аромат на цветенца и пролет. Нея нарекохме Номер 4 и … тя никога няма да се появи, ама никога, защото е по-добре всичко зло да си стои някъде надалеч. Затова от деня на нейното откриване, змията беше хваната заключена и дори ѝ запушихме устата, та никога да не може да проговори, защото кой знае какво може да надроби ако види света навън.

Всъщност напоследък, често се хващаме, че седим и мислим за всичко, което ни се бе случило до момента, в нашия не толкова кратък живот. Честно казано … мислим си, че май в повечето случаи само седим, ама няма да държим на тези работи. И ако преди имахме акомпаниментите на стенанията на онези досадници, душите на мъртвите, както и на звукът от пискането на онази противна жена с миризма на цветенца и нещо сладникаво, което да ви кажа е толкова досадно, че чак отвращава, то сега музиката за ушите ни идваше от слушалките, които никога не напускаха мястото си. Да не говорим, че сега компанията ни беше къде, къде по-ограничена умствено от преди. Замяната на Хирон, който да ни хвърли по някоя нова играчка за разкъсване, с колежанчета е направо непростима. Но живота продължаваше и не можехме да върнем времето назад, затова се наложи да приемем всичко, което ни се случи, също и всичко, което ни предстои да изтърпим и просто си казахме „Щом тате е добре, значи и ние сме добре. Щом той е щастлив, значи и ние сме щастливи. И щом той каже да разкъсаме някой, ще го направим, защото ние сме верни и лоялни кучета.“



Предвид факта, че откакто е на тая земя Цербер е в напълно ново и непознато място се са изградили по-особени и по-подходящи за мястото характеристики на личностите, които се сменят според зависи определени фактори. Все още нямат собствени имена, но все пак ето ги и тях:

1. Номер 1 – Добряк, мил, откровен. Направо ангелчето на тате. Той е отговорен за реда и спокойствието в главата на Цербер, без да се налага да се стига до вътрешно-умствени кръвопролития. Той е и онзи, който ходи на колеж, който се занимава с домашните задължения и общо взето е боксовата круша за другите. Най-скучният и най-смотан. На кратко той е Добрият Цербер.

2. Номер 2 - Агресивен. Арогантен. Избухлив. Номер 2 поема целият гняв, омраза, ненавист на другите личности. Способен е да срине света ако му пречи. Не зачита чуждото. Ако му хареса нещо просто го взима. Прекрасен пример за вандал. Не се интересува от нищо, освен от себе си и Хадес и би постигнал целите на собственика си, дори това да му коства живота. Използва времето си, което му се предоставя възможно най-пълноценно и качествено, защото знае колко е малко в това тяло. На всичкото отгоре има уникален талант да създаде бомби от всичко, което има електроника по него, затова в погребалната агенция вече няма часовник, а един от клиентите се оплака, че гробът на баща му бил взривен. За децата той е Злият Цербер.

3. Номер 3 – Мистериозен. Непукист. Особняк. Параноичен. Гении. Тотален песимист. Харесва всичко красиво. Книгите. Поемите. Сложните пъзели. Самоубийствата. Тотално затворен в себе си. Интересува се само от трупове и това да помага на Хадес. Единственото нещо на този етап в главата му е смърт и това е. Никога не прекрачва пределите на погребалната агенция и има една единствена мечта – да основе собствен крематориум. С две думи това е Неутралния Цербер.

4. Номер 4 – Още позната като Змията. Единствената личност, която реално има име, защото е толкова ужасна. Преди да я заключат често се появяваше и всяваше всевъзможен смут. Същинска пикла, която кръшка от училище. В главата си има само тийн идоли, готини батковци и срещи. Изключително нахална личност. Сталкър в пълния смисъл на думата. Според другите, Змията е най-опасната от всичките личности, защото може да нанесе такива ужасии и травми, от които да не могат да се отърсят и след цяла вечност. За момента приспана личност, която само чака някой да врътне ключа на стаята ѝ и да я пусне на свобода.



Като цяло единствената способност на Цербер е да е крайно заплашителен. Гигантски размери, три глави, остри зъби, злобен поглед, змия, която играе ролята на опашка. Челюст, която може да смаже всяка кост, нокти, които да разкъсат всичко по пътя си. Дори слюнката му е отровна и от нея расте отровното растение - вълче биле. Просто едно чудесно куче пазар. Уви, след като почна да щука на този свят нищо от предимното му величие го няма. Сега единственото, което може да прави е да се превръща / не винаги успешно при това / я в питбул, я в булдог, я в пинчър, според зависи психическото му състояние. Освен това е запазим кучешките си сетива и все още може да усеща по интензивно миризми, както и да чува по-добре от един прост човек. Също така е една идея по-бърз и силен е от човек. А в състояние на Номер 2 дори може да накара ноктите си да пораснат, че да може да разкъса нещо.



Като изключим факта, че като куче има слабост към гонене на коли, котки, топки, фризбита и такива тривиални неща, които в никой случай не биха го убили, Цербер си остава пристастен към сладките неща. Мания граничеща с диабет в чиния. Музиката също остава негова слабост, поради факта, че обича да заспива на звуците на някой музикален инструмент. Но нито една от тези слабости не може да го убие, а само да го успокои. Това, което наистина може да му види сметката е самият Хадес. Независимо какъв опит за покушение - наръгване с нож, застрелване и всичко такова, което да пролее кръвта на Цербер, то би било фатално за кучето.

welcome to hypersonic. have fun!