Queen of the Underworld

Честно казано не й пукаше особено от цялата драма с падението на Боговете. Е да, на онези от Олим сигурно им беше тъпо, че трябваше да слязат от пухкавите облаци, но тя нямаше проблем с настоящото положение. Беше прекарала целия си живот под земята, а когато не виждаш слънчева светлина и ежедневните ти занимания включват изтезаване на грешни души, обикновеният човешки живот никак не ти се вижда така драматичен. Персефона не си падаше особено по човеците, защото в Подземното царство се беше сблъскала с всякакви отрепки - крадци, изнасилвачи и убийци. Вече нищо не можеше да я изненада. Човешката жестокост беше нещо, с което беше свикнала. Впрочем, боговете бяха не по-малко жестоки - злоупотребяваха със силата, която имаха, за да угаждат на собствените си егоистични желания. Василевсите - те правеха същото. За Персефона нямаше значение кой щеше да притежава абсолютната сила, защото всички могъщи същества свършваха по един и същи начин - превръщаха се в тотални, безскрупулни задници. Не схващаха идеята, че могъществото идва с огромна отговорност и способностите не биваше да бъдат използвани нехайно. Тя обаче отдавна се беше нагледала на глупостите на самозабравилите се владетели и единственото нещо, което продължаваше искрено да я развеселява, беше котката й Мортус.