Emir Kara - Basileus of Istanbul - Padishah - FC: Burak Özçivit - FREE

Емир беше просто едно от многото деца на Капълъчаршъ - онези, които растяха по дюкяните и по покривите на старите постройки; онези, които научаваха да заговарят на най-различни езици туристите, още преди да владеят достатъчно добре майчиния си език; онези, които разнасяха чай и симит, които подреждаха стоката, които бяха момчета за всичко. Баща му, който впрочем дори не му беше истински баща, а го беше осиновил в невръстна детска възраст, притежаваше малък антикварен магазин, чийто склад беше истинска съкровищница. Емир беше прекарал детството си между реликви от Османската империя и дори от византийско време и така беше обикнал историята.
Беше влюбен в джамията Света София, която беше събрала в себе си безумно много човешки истории - на християни и мюсюлмани, на хора от всякакви раси и етноси. Беше видяла величието и погрома на Константинопол, беше съпреживяла завоеванието на Османците и падението на великата империя.
Когато Емир се записа да учи История в Истанбулския университет, започна все по-често да посещава Света София, докато накрая не запомни подземията й наизуст. Един ден в антикварния магазин му бяха попаднали две невероятни съкровища на Фатих Завоевателя - риза и кинжал, които се превърнаха в най-скъпо пазените предмети.
Беше започнал работа като асистен в университета съвсем отскоро, когато светът се преобърна и в него се вселиха сили, които никога не беше искал, но с които трябваше да се научи да живее. Постепенно започна да свиква с идеята за могъщество и дори в някакъв момент осъзна, че му хареса да управлява Истанбул - този огромен, цветен град, който наричаше свой дом. Но за разлика от другите Василевси, той много държеше на това да запази самоличността си в тайна. Малцина бяха хората, които подозираха, че именно той е притежателят на способностите, поставили на колене това историческо място. Емир продължи да се разхожда между дюкяните на Капалъчаршъ и да яде кестени в парка пред Султан Ахмет, често се качваше на трамвая от Еминьоню, за да стигне до Египетския пазар, а понякога хвърляше въдицата си от моста на рибарите, вечеряше под кулата Галата и водеше съвсем обикновен начин на живот.
Живееше в скромен дом в малките улички на квартал Фатих и единственият лукс, на който се наслаждаваше, беше огромната колекция от антични предмети, която си създаде в подземията. Гордееше се безумно много с нея. Именно в тази съвършено добре охранявана колекция пазеше и неговата Ахилесова пета - Емир можеше да намери смъртта си само ако кинжалът на Мехмед Завоевателя разрежеше ризата му. Но достъпът до тях беше невъзможен. И така и щеше да си остане.